Още в началото на двадесетте години личността на Тодор Александров привлякла вниманието на европейската общественост и печат. Вестниците в редица европейски държави, а също така и някои вестници в САЩ, са изразявали своето отношение към личността и делото на Тодор Александров. Както през петгодишния период от 1919 година до неговата смърт, така и след това, дори в разгара на Втората световна война, реномираното английско издание "Енциклопедия Британика" намира за необходимо (през 1944 година) да се занимае с Тодор Александров. Той е бил предмет на внимание и интерес в различни австрийски, гръцки, румънски, турски и югославски вестници. Хърватските и словенските вестници се отзовавали обективно и със симпатия към личността на Тодор Александров и неговата дейност като вожд на Македонската революционна организация. По-голяма част от вестниците, издавани в Белград, са отричали Тодор Александров и неговото дело. Наред с това редица сръбски вестници с либерални и социалдемократическа принадлежност са се отнесли правдоподобно към личността на великия македонски революционер.

Голям интерес предизвиквала личността на този млад македонски революционер. Само в няколкогодишна дейност той станал твърде известен сред македонските българи в царство България, във Вардарска и Егейска Македония и в целия свят. На панихидата по случай неговата смърт са присъствували в София 40 хиляди души при тогавашния брой на столичното население. Така спонтанно българите са изразили своята скръб само при погребението на народния поет Иван Вазов. Западната общественост е проявявала интерес към личността на Тодор Александров както до неговата гибел, така и в продължение на десетилетия след това. В най-новата българска история няма национален революционер, който да е привличал в такава голяма степен вниманието на западния печат и общественост. Единствено той би могъл да се сравни с активното отношение на Запада към личността на Стефан Стамболов, за който са публикувани редица книги и статии. Този техен интерес обаче е към държавника Стефан Стамболов, ръководител на княжество България между 1886 година и 1894 година.

Дo гибелта на Тодор Александров последователно са били поместени кореспонденции, статии и очерци в повече от петнадесет важни западноевропейски и извъневропейски вестници. Възможно ли е било това да се организира от каквато и да е било организация или личност? Така например известният британски вестник "Таймс" неколкократно помества кореспонденции за Тодор Александров. Най-реномираният британски ежедневник намерил дори за необходимо да изпрати специален кореспондент, който директно да влезе във връзка с Тодор Александров, за да се запознае с неговата личност, както и с целите и задачите на ВМРО. Британският журналист останал поразен от скромността на вожда на ВМРО, който разделял несгодите на четническия живот наред с всички останали свои съмишленици-четници. В неговите изявления, публикувани в "Таймс" от 14 януари 1924 година, са отбелязани интересни неща. Идеята на Тодор Александров била да формира отделна държава със столица Солун. Това, което е искал той, било откриването на български училища и църкви в гръцка и югославска Македония, свобода на печата, както и свободно връщане на македонската емиграция по родните й огнища. "Понеже съвременните господари на Македония не давали на населението никаква свобода на словото и вярата, тя не могла да очаква победата на своята кауза освен чрез въоръжена борба" - подчертавал Тодор Александров.

В други изявления, дадени на 16 септември с.г. пред кореспондента на вестник "Таймс", Тодор Александров е казал следното:

Трябва да прибавя, че положението в Македония става непоносимо. От Мемоара, който органи зацията ще връчи на Обществото на народите през месец септември, Европа ще може да се увери, че сръбският и гръцкият режим са по-лоши от отоманския. По жестокостта си и ужасите те надминават всичко, което човешката фантазия може да си представи.

Нашите искания са скромни...

"В името на Организацията аз декларирам, че ще бъде прекратена въоръжената борба, ако се спазят следните условия:

1. Да се разтурят бандите в служба на сръбската държава, водени от предатели на Македония, и да се накажат членовете им, които са се проявили виновни в престъпления (изнасилвания, грабежи, убийства).

2. Да се приложат клаузите на мирния договор относно покровителството на етническите малцинства под контрола на Обществото на народите и гаранцията на големите сили.

3. Да се амнистират всички македонски затворници и да се позволи връщането на емигрантите също под контрола на Обществото на народите и гаранцията на големите сили.

4. Да се осигурят изборите за скупщината (Б.м. - това е парламентът на кралството на сърби, хървати и словенци) и да се признае на македонците правото да основат свои политически партии.

Това са нашите искания. Ако те бъдат лоялно удовлетворени, ние се заемаме от наша страна да свалим оръжието...

Дълг е на западната демокрация, в която ние продължаваме да вярваме, да изтръгне Македония от лапите на смъртта и македонското население от разорение или, което е същото, от болшевизма."

Положението в Македония е било добре познато не само в Западна Европа, но и в САЩ. Така в своя брой от 10 август 1924 година най-авторитетният вестник в САЩ, "Ню Йорк таймс", помества статия върху македонския въпрос. В нея се застъпват следните тези:

"И във вътрешността на самата Македония, след като населението бе лишено от всякаква възможност за легална борба, след като бяха затворени и ограбени неговите черкви и училища, изгорени книгите му, изгонени най-добрите му синове в чужди земи, отнета му възможността да образува своя национална група в парламентите в Атина и Белград, тя, Македония, прибегнa до един смел рискован акт, като възстанови старата тайна македонска революционна организация, прекрасно организирана със своята поща, своите съдилища, своята милиция, своите добре въоръжени, активни сили, своята културна и икономическа политика, която представлява една истинска държава, мистериозна и могъща, и която е начертала като задача на своята дейност провъзгласяването на Македония като свободна държава със столица Солун."

"Македонците не са нито бандити, нито нарушители на реда и на общественото спокойствие, когато те стрелят в главите си в името на техните идеи, когато те излагат живота си, за да бранят жените си и децата си, когато те биват обесени, за да спасят Македония."

"В тази борба за правда и свобода македонците се надяват да получат подкрепата на всички хора и всички благородни и свободолюбиви институти."

В друг влиятелен британски вестник, "Обзървър", британският генерал Томпсън, бивш военен аташе в балкански държави, по-късно избран за министър на въздухоплаването на Великобритания, изчерпателно е анализирал дейността на ВМРО под ръководството на Тодор Александров. Между другото генерал Томпсън отбелязва, че "Тодор Александров в стихията на силите си, въпреки че се твърди, че е слаб в гърдите, е човек с несломима енергия и стоманена воля. Той приготовлява в този момент едно страшно оръжие и може да живее достатъчно, за да си послужи с него един ден. Неговият идеал е да види Македония независима в рамките на 1912 година."

Вестник "Таймс" отново дава характеристика на личността на ръководителя на ВМРО. Според него Тодор Александров е бил един от най-забележителните водители на Балканите. Притежавайки една крайна магнетична личност, той бил тип на фанатичен патриот, който не би се спрял пред нищо, за да постигне своята цел - създаването на автономна Македония.

По повод на тези писания югославският вестник "Време" отпечатва специална статия (виж броя от 5 януари 1924 година), в която критикува кореспонденциите и статиите, поместени в най-влиятелния британски вестник, във връзка с македонския въпрос, положението в кралството на сърби, хървати и словенци и личността на Тодор Александров. Кралският министър на външните работи Нинчич изрично направил декларация, че "Македония не съществува".

Уолтър Колинз е поместил специална статия в твърде разпространения американски вестник "Чикаго дейли нюс" (брой от 10 януари от 1924 година). В тази втора статия по македонския въпрос той пише следното:
"Македонците се обединиха около тяхната стара институция, която е, както винаги, предмет на общо възхищение - ВМРО.

... Тодор Александров, обичан и уважаван от целия народ, взе в ръцете си ръководството на движението. Роден в Македония, 42-годишен, Тодор Александров посвети живота си на македонската кауза от 18-годишна възраст. Учител, той е човек с непобедима енергия и строга моралност. Народът го нарича "Старио" и го обожава. Войводите и четниците са му предани. Тази преданост обяснява неуспеха на усилията на сръбските и гръцките власти да му намерят "скривалищата", напук на 700-те хиляди динара, които сърбите обещават за главата му.

Тодор Александров се движи из цяла Македония като апостол. Той посещава всичките местности една след друга. Той влиза в села и градове и събира жителите и им говори и ги съветва. Той е заобиколен от хора, които нямат друго желание освен да видят Македония автономна".

На кореспондента на вестник "Таймс" прави впечатление отношението не само на четниците, но и на всички македонски българи към Тодор Александров (виж "Таймс" от 5 януари 1924 година). „Когато говорят за Александров, четниците винаги употребяват думата "Старио". Те казват, че популярността му между селяните е извънредно голяма. Той никога не прибягва до осигурителни мерки за себе си, където и да отиде. Всички жители са осведомени за идването му, но никога никой не е помислял да го издаде, напротив, всички са нащрек, за да се предотврати всякаква акция от страна на властите. Ако настъпи някаква опасност, веднага бива предадено известие за това. Александров е закрилян от една сила, която прави невъзможно неговото залавяне."

Специалният кореспондент на влиятелния унгарски вестник, излизащ в Будапеща, "Еко дьо Данюб" (виж броя от 6 януари 1924 година), подчертава изключителната скромност на Тодор Александров. "Донасят ни храна и сам Александров иска да ни я поднесе. Докато се храним, той ни говори за борбите и надеждите си. Той няма да остави оръжието, докато Македония не е освободена. Неговата вяра ще устои на всичко. Ако той загине, други ще го заместят, така. както той е заместил други... Стари, жени, деца, всички допринасят за освободителното дело. Всички са еднакво предани и знаят да пазят тайните, които им се поверяват. За комитаджиите животът не струва нищо, когато се отнася да го посветят на това висше и свято дело (освобождението на Македония). Александров е навсякъде и никъде."

Александров е дал на унгарския журналист да се запознае с устава и вътрешните правилници на ВМРО. Унгарският журналист Лонг пише: "Всичко там е предвидено с подробности - наказанията и наградите. Забранено е при най-строги наказания бандитство, кражба, пиянство. Правилата се отнасят до всякакъв вид въпроси, както местни, така и общи, и представляват един истински сборник от закони, закони уважавани и изпълнявани най-бързо. По-голямата част от комитите не пушат и не пият и сам Александров им дава пример със своя умерен живот. Всеки има свои определени функции, всеки е горд, че допринася със своята работа за общото дело...

Не трябва да се мисли, че комитаджиите са бандити, които се отдават на кражби и кръвопролития: напротив, откакто Александров е начело в тези места, сигурността е станала пословична. Ако комитаджиите прибягват до системата на бомбите и ножа, това е, защото, както ми каза Александров, никаква легална борба не е възможна в Македония. Дисциплината на комитаджиите е желязна и тяхната самоотверженост отива до пожертване на живота. За тях животът не струва нищо, когато се касае да го посветят на това висше и свято дело."

Белгийският журналист Пиер Дей публикува в брюкселския вестник "Льо Соар" статия под заглавие: "Ще бъде ли Македония скоро независима". В нея той дава своите впечатления от ВМРО. "Чакайки, Македония, още несъществуваща като държава, притежава една вътрешна първокласна органи зация. Тази организация е тайна и мистериозна... (Тя) предвижда групи извънредно солидно стегнати и добре въоръжени, финанси и дори отлично подготвени кадри.

Начело на тази организация се намира винаги неуловимият войвода Тодор Александров".

Западният журналист господин Пол Ерио, кореспондент на вестник "Журнал", който имал възможността да се срещне с Тодор Александров, в дописка до своя вестник пише:

"Неговото съществуване е цяла легенда".

Споменът за Тодор Александров е останал незабравим и след неговата смърт. Двадесет години след убийството му "Британска енциклопедия" е намерила за необходимо да даде следната характеристика на неговата личност: "В продължение на много години Александров бе некоронованият и абсолютен крал на българите македонци, които почти го боготворяха. Той бе една много фина фигура, левент, висок, с черна брада и колкото коравосърдечен, толкова и храбър. На всичкото отгоре той бе човек с лична чистосърдечност и голям патриотизъм".

Отзивите, преценките и характеристиките, дадени за личността и дейността ма Тодор Александров от редица западни общественици и журналисти, ни задължават да посветим нашите усилия за системното проучване и популяризиране на личността и делото на Тодор Александров. Това е най-малкото, което бихме могли да направим, за да изразим дълбоката си признателност за всичко, което той е направил за поробените македонски българи.