За участието и ролята на ВМОРО и нейните ръководни дейци във войните 1912-1918 г. в нашата историография има известни изследвания и публикации и в миналото, и в по-ново време, които за съжаление все още са известни само на малък кръг от хора, главно специалисти.

От по-старите автори, които дават сведения за дейността на ВМОРО по време на войните, искам да спомена: Петър Дървингов¹, Георги Баждаров², Кирил Пърличев³, Иван Михайлов⁴ и някои други. В наше време изследвания и публикации по тези въпроси направиха Д. Гоцев⁵, генерал К. Косев⁶, Дечо Добринов⁷, Добрин Мичев⁸, Ст. Трифонов⁹, Кр. Гергинов, Ц. Билярски¹⁰.

В краткото научно съобщение бих искал да се спра на някои малко известни моменти от дейността на Т. Александров като ръководител на ВМОРО в периода на войните.

Аз ще развия посочените моменти хронологично като ще започна с няколко думи за отношението на Т. Александров към подготовката на Балканската война и участието на ВМОРО в нея. Известно е, че след обезоръжителната акция и решението на младотурското правителство през 1910 г. да настани стотици хиляди мухаджири (турци)¹¹, с което би се променила етническата картина в Македония във вреда на българския елемент, както и новото засилване на сръбския елемент на сръбската и гръцката пропаганди¹², ЦК на възстановената ВМОРО през октомври 1911 г. изпраща изложение до българското правителство, подписано и от Т. Александров, в което се предупреждава правителството, че българската кауза в Македония и Одринско е сериозно застрашена от унищожителната политика на младотурците и завоевателните стремежи на другите балкански страни. При това положение, заключва се в изложението, България, ако желае да прави своето национално обединение и своето бъдеще, трябва да реши да воюва срещу Турция¹³.

Това е първият официален документ от ЦК на ВМОРО след апела на щаба на Илинденското въстание до българското правителство, с който България се призовава за пряка военна намеса за закрила на българите в Македония и разрешаване на националния проблем.

По това време обаче и правителството в София вече беше тръгнало по пътя за подготовка на войната. Не само това. То усилено води преговори със Сърбия и Гърция за евентуален общ съюз срещу Турция¹⁴.Преговорите обаче се затрудняват от сръбските и гръцките претенции към Македония.

На 17 януари 1912 г. в София се провежда среща на някои видни дейци на ВМОРО начело с Т. Александров, Хр. Матов, П. Яворов, П. Дървингов, Ал. Протогеров с министър-председателя, генерал М. Савов и други правителствени дейци. На срещата Д. Ризов запознава дейците на ВМОРО за преговорите със съседите, като изтъква, че техните претенции са неприемливи за България и това затруднява преговорите за съюз¹⁵. Ризов обаче не казва докрай истината пред 1ръководителите на ВМОРО - главно за предвижданите отстъпки на Сърбия. Това е успокоило дейците на организацията и Т. Александров заявява, че ВМОРО дава пълно доверие на правителството, войската и дипломацията при подготовката на войната срещу Турция, като се разбират, че поради сръбска и гръцка опасност войната ще се води в името на приложение чл. 23, т. е. даване автономия на Македония¹⁶.

Оттук нататък обаче думите и делата на българските управляващи среди се разминават. Както е известно, на 13 март 1912 г. е сключен сръбско-българският съюзен договор, в който се предвижда тайна клауза за дележ на Македония на спорна и безспорна зона¹⁷.

Тази предателска клауза в договора българското правителство ревностно крие от ВМОРО и от целия български народ, докато самите сърби я изнесоха на бял свят. Именно от тях тя става известна и за ВМОРО¹⁸.

На 16 октомври 1912 г. в Скопие в ожесточен спор относно сръбската окупация на Скопие сръбският офицер Бранко Миленович заявява на К. Ципушев, че по договора с България целият Скопски санджак е отстъпен на Сърбия¹⁹.

Чувайки тази страшна вест, К. Ципушев незабавно пристига в Солун за среща с Т. Александров. На 23 октомври 1912 г. се провежда съвещание на ЦК на ВМОРО, на което присъствуват и други дейци на революционната организация²⁰. Всички изказали се потвърждават, че сръбските и гръцки войски, където са влезли не се държат като освободители, а като завоеватели и нови поробители, че преследват българското население и главно интелигенцията в Македония, и официално заявяват, че няма да излязат от заетите територии в Македония²¹.

По този повод Т. Александров пристига още на 30 октомври в София и се среща с министър-председателя Ив. Гешов. След обширен разговор върху нелоялното поведение на съюзниците, които се позовават и на договора с България, Ив. Гешов официално признава на Т. Александров, че има тайна клауза, която е наложена поради сръбската настойчивост и руския натиск и че Д. Ризов е поел ангажимента подробно да информира революционните дейци за нея²². Накрая Гешов уверява Т. Александров, че когато дойде ред да се решава въпросът за Македония след победата над Турция, нито една педя земя от Македония няма да бъде дадена на сърби или гърци²³.

Още на другия ден Т. Александров отива в Солун, където заявява пред чакащите го революционни дейци от цяла Македония, че засега нищо не е окончателно и всички трябва да се върнат нелегално в своите райони и да наблюдават действията на сръбските и гръцките окупатори, докато дойде време за открита борба срещу тях²⁴.

В знак на протест от всички градове и села в Македония, окупирани от сръбски и гръцки войски, местното население изпраща стотици изложения до българското правителство с цел то да направи всичко възможно цяла Македония като българска земя да се присъедини към свободното българско отечество²⁵.

През януари и февруари 1913 г. Т. Александров организира разузнавателна мрежа в окупираните райони. Чрез Задграничното представителство на ВМОРО изнесе в нашия и чуждия печат всички престъпления на сръбските и гръцките власти над българското население в Македония²⁶.

На 26 февруари 1913 година на съвещание в Щип с ръководни дейци на ВМОРО като се отчита, че сърбите няма да напуснат Македония доброволно, Т. Александров дава директива да се подготвя въстание в тила на сръбските власти, главно в районите, където мрежата на ВМРО е здрава. Както е известно, то избухва в деня на Междусъюзническата война и обхваща цяло Тиквешко²⁷.

Известна е ролята на Т. Александров в навечерието и по време на Междусъюзническата война. Още от края на април 1913 г. той е назначен от Главното командуване на Българската войска за началник на разузнавателните отряди, т.е. четите на ВМОРО, действуващи в тила на сръбските и гръцките окупатори в Македония.

В навечерието на Букурещкия договор от името на ЦК на ВМРО Т. Александров възлага на професорите Любомир Милетич, Иван Георгов и Александър Балабанов да изработят изложение до представителите на участниците в Букурещкия мирен договор, в което се настоява македонският въпрос да бъде разрешен на базата на етническия принцип, като се даде пълна политическа автономия на българите в Македония под закрилата на великите сили.

Тези искания не бяха чути и както е известно, на 10 август 1913 година Македония беше разделена между Сърбия и Гърция.

На другия ден - 11 август 1913 г. в зала № 1 на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ЦК на ВМОРО провежда първото заседание след двете войни, на което стават обширни разисквания върху новото положение, което се е създало в Македония. По този случай ЦК на ВМОРО издава Директива № 1 за възобновяване и продължаване борбата за освобождение на Вардарска и Егейска Македония от сръбско и гръцко робство²⁹.

Така в периода 1913-1915 година ВМОРО провежда нова, енергична националноосвободителна борба, подкрепяна от цялото население в Македония. Само месец след Букурещкия договор, през септември и октомври 1913 г., в Охридско, Стружко и Дебърско ВМОРО вдига българското и албанското население на въстание срещу сръбските поробители³⁰. Както и по време на Тиквешкото въстание, така и сега въстанниците освободиха редица райони: Охрид, Струга, Дебър и десетки села около тях. Там беше установено българско революционно управление³¹. При вземането на решение - подготвянето и провеждането на двете въстания и изобщо революционната борба в Македония по време на първото сръбско и гръцко робство, Т. Александров играе първостепенна роля³².

По тези толкова важни проблеми от нашата нова история утрешният историк на националноосвободителното движение в Македония ще посочи по достойнство мястото на Т. Александров в тях.

В началото на 1915 година по нареждане на Т. Александров ЦК на ВМОРО изпраща професорите Л. Милетич, Ив. Георгов, Ал. Балабанов, Тома Карайолов, д-р Димитър Точков да посетят правителствата на двете воюващи групировки. В заповедта за тяхната командировка Т. Александров пише, че през 1912 г. ВМОРО се е доверила напълно на българската дипломация, която за съжаление не е оправдала това доверие. Тя допуска тайни клаузи, деление на Македония без водителите на ВМОРО да са били дори осведомени за това. Ето защо сега Т. Александров иска представителите на организацията сами да чуят мнението на една и другата страна на воюващите групировки³³.

Когато тази мисия приключва на 25 април 1915 г., отново в Софийския университет "Св. Климент Охридски" ЦК на ВМРО свиква разширено съвещание, на което присъствуват 67 души революционни дейци, учени и общественици, главно свързани с освободителното движение, пред които професоритедокладват онова, което професорите са чули от правителствата на двата военни блока.

Заключението на проф. Милетич е, че Съглашението категорично държи на Сърбия и не е готово да удовлетвори чрез мирна ревизия на Букурещкия договор и да даде на българите исканата свобода на Македония³⁴. Той обаче не е доволен и от неясните обещания от дипломацията на Централните сили. Ето защо препоръчва "македонският парламент" да въздействува върху правителството да пази неутралитет. Но ако все пак се наложи влизане във войната, македонските българи ще настояват България да отиде на страната на Централните сили³⁵. Васил Радославов е бил подробно информиран за мнението на съвещанието и мнението на македонските българи.

Когато войната започва, Т. Александров заема специална служба - ръководител на контраразузнаването в тила на врага главно в ония райони на на Македония, които остават в ръцете на съглашенските войски³⁶.

Тук искам да изтъкна факта, който историческата наука все още не е изяснила, а той е много съществен. По време на войните 1912-1918 година, макар че формално ВМОРО се слива с войската и административното управление в Македония, организацията запазва своя специфичен организационен живот³⁷. И най-важното - по време на войните всички дейци на ВМОРО, от най-десните до най-левите, участвуваха в борбата за обединение на България. Нито един революционен деец, войвода, четник, обикновен българин в Македония не се намери да се противопостави на освободителната мисия на българската армия³⁸.

В това отношение Т. Александров, като човек, стоящ начело на ВМОРО има своите огромни заслуги. В архивните документи, запазени и до днес, се вижда, че през периода на войните при Т. Александров са ходили и намирали подкрепа дейци от всички течения във ВМОРО. Пълното единство на националните сили по това време се е налагало от преживяваните опасни и велики моменти за нашето племе.

Този пример ни е необходим и за днешния момент, който също е драматичен и съдбоносен за нашия народ и държава.

Макар че напоследък около името и дейността на Тодор Александров да се направиха много изследвания и публикации, истинското научно осветление на неговия живот и безсмъртно революционно-национално дело тепърва ще се появи.