За юбилейния паметен брой предлагаме на читателите няколко съобщения на Дирекцията на печата за отразяването на убийството на Тодор Александров в английското списание “Нюз Ист”, сръбския вестник “Самоуправа”, гръцкия вестник “Елефтерион Вима” и френския вестник “Журнал де деба”.
Въпреки че в тях не лъха добронамереност, те представляват интерес, тъй като показват и отношението на враговете към големия български революционер, който продължава да плаши сръбските и гръцките врагове дори и мъртъв. Дори и след смъртта на героя противниците му не престават да заливат печата с долнопробни измислици по негов адрес. Въпреки че те са злостни и лъжливи, би било интересно за читателите да видят и с какви други средства поробителите воюват срещу народа ни. Затова даваме съобщението цялостно без съкрашения и изменения, така както са разпространени от Дирекцията на печата в София.
София, 30 септември 1924 г., No 219
Сп. “Нюз Ист” от 25.IX пише следното:
В сегашния случай ние имаме обширни доказателства, че македонската организация се е озовала на кръстопът. В продължение на ред години тя възлагаше своите надежди върху намесата на западните сили, но те отказаха каквато и да било помощ или да обърнат каквото и да било внимание на Македония. Тогава възникна едно течение, което реши, че едничката надежда за помощ е Русия - едно твърдение, което съветското правителство побърза да усвои. Александров затваряше пътя и бе премахнат. Остава да се види кои от македонците ще победят - комунисти или противокомунисти. Урокът за Запада и за балканските държави е доста ясен. Те може да отричат толкова високо, колкото обичат, че няма никакъв македонски въпрос, но болшевиките ще се погрижат на негово място да има комунистически въпрос. Ако новото югославско правителство има поне от малко държавничество, то ще се погрижи да не се замества предаността на македонския народ към неговото балканско наследство от разложителните документи на комунистическата тирания, като последица от отреченото право на самоопределение.
Под това заглавие “Самоуправа” от 27.IX пише:
В Загреб е започнало да излиза едно Радичево мрачно вестниче, което носи названието “Загреб”. Каква посока мисли да вземе този вестник в политиката, се вижда още от втория му брой, дето е поместен следния некролог за Тодора Александрова:“Тодор Александров не е вече жив! Той умря, без да знае навярно, че такава участ ще го постигне. Разбойническа ръка простреля човека, който не жалеше себе си, но който и за това именно трябваше още да живее. Т. Александров бе гений в живота и ще остане вечно гений на смъртта и безсмъртието. Онзи, който намалява величието му днес, когато той е умрял, не заслужава да живее. Представят го за империалист, за милитарист и за разбойник, но той не беше такъв, а напротив: живееше и работеше за своя народ. Бори се за свободата на своята страна и за нея загина. Та зло ли е това? Той бе войвода на македонските комити, па бил е и той комита, но комита пълен с гордост. Служеше си със силата, защото беше принуден. Тая сила и сега още е основата на “мира и реда” в света, в Европа, също и в Балкана. Заобиколен от империалисти, той бе принуден да се брани, защото не искаше да бяга пред тях.
Т. Александров е миролюбец! Той обичаше мира, придържаше се о своето миролюбие, когато това му бе възможно, но умееше в същото време да брани и себе си и своя народ. Тодор бе надарен с рядка интелигентност. Той бе човек, който знаеше доста езици и ръководеше една организация, която е разпространена по целия свят. Днес него го няма вече между живите, но неговия дух оше живее и ще живее у всеки съшински българин, защото Тодор бе само българин и славянин. Ние, хърватите се молим за него, защото той би бил в най-скорошно бъдеще най-твърдия мост за споразумението и за обединението на българите и хърватите и на всички южни славяни. Вечна слава на Тодора Александрова!”
“Журнал де деба” от 29.IX печата статия от Алберт Мусе, в която между другото четем:
Т. Александров е странна и страшна личност, която загина малко романтически, по един особен начин, без да могат да се узнаят причините за неговата смърт...
... Александров игра много важна роля във времето на преврата от 9 юни, поради което правителството на Цанков не можеше да се освободи от неговата личност, нито от тиранията му. Напоследък се сключи тайна спогодба между комунистите в Русия и македонските революционери. Александров отказа да следва това движение, което би го отправило против Цанков. Образуваха се две революционно-македонски течения.
Атинския в. “Елефтерион Вима” от 24.IX пише:
Сведенията из България дават да се разбере, че убитият архикомитаджия Александров е на път да стане свещен национален символ на управлението на Цанков. За това нямаше и съмнение. Истински водител на днешното управление беше убития Александров.Дирекция на печата. Преглед на чуждестранния печат. Поверителен преглед.