16 август 1924 г.
Драги Пенчо,
 ... Вярно е, че водихме извънредни разговори във Виена, опитахме се да получим помощ, подкрепа за народноосвободителното дело, като мислехме, че славянската велика страна ще ни съдействува както това стори на турците с Мустафа Кемал паша начело, без да иска да превръща нашата национална организация в комунистическа и в оръдие на Москва и без да настояват ВМРО да им съдействува да правят нови мережи в България за докарване на власт работническо-селски правителства, да се борим против европейския империализъм и прочии дивотии...

Ако някога даже бих бил подписал манифест с подобни щури и непосилни за ВМРО цели в момент на слабост, увлечение или заблуда, щом разкрия истинските намерения на авторите му предател бих бил, ако не съзная грешката си, не се откажех публично от стореното, че не се възвърнех в изпитания прав път.

Аз обаче не съм слагал подпис под подобен партизански и престъпен манифест. Във всички срещи и разговори съм се изказвал против комунизиране на ВМРО и нагърбването й с не нейни и непосилни за ръста й цели и като го прочетох възмутих се от дън душа за извършеното мошеничество от Харлаков-Данилов и в съгласие с другаря Ангел решихме да турнем край на тая й игра с ВМРО и с нас...

Бичувал съм грешките на Сговор и сговористи и нямам нищо общо с тях, а някои съм удостоил с презрението си. Държа за съществуванието на Независима България, а не за сговор, лиги, партии и прочие...