|
От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни... И кораба се носи леко с попътни тихи ветрове, и чезнете в мъгли далеко вий, родни брегове. И някога за път обратен едва ли ще удари час: вода и суша - необятен, света ше бъде сън за нас! А Вардар, Дунав и Марица, Балкана, Странджа и Пирин ще греят нам - до гроб зарица сред споменът един. Рушители на гнет вековен, продаде ни предател клет; служители на дълг синовен, осъди ни врага заклет... А можехме, родино свидна, ний можехме с докраен жар да водим бой - съдба завидна! - край твоя свят олтар. Но корабът уви не спира; все по-далеч и по-далея лети, отнася ни... Простира нощта крилото си - и веч едва се мяркат очертани на тъмномодър небосклон замислените великани на чутния Атон. И ний през сълзи накипели обръщаме за сетен път назад, към скъпи нам предели, угаснал взор - за сетен път простираме ръце в окови към нашия изгубен рай... Горчива скръб сърца ни трови. - Прощавай, роден край! |
Ot zanik-sluntse ozareni, alejat morski shirini; v igra stihiina, umoreni, pochivat jarostni vulni... I koraba se nosi leko s poputni, tihi vetrove i cheznete v mugli daleko, vii rodni bregove. I njakoga za pat obraten edva li shte udari chas: voda i susha neobjaten, sveta shte bude sun za nas! A Vardar, Dunav i Marica. Balkana, Strandga i Pirin shte grejat nam do grob zarica sred spomenat edin. Rushiteli na gnet vekoven, prodade ni predatel klet; slugiteli na dulg sinoven, osudi ni vraga zaklet... A mozhehme, Rodino svidna, nij mozhehme s dokraen zhar da vodim boj - sudba zavidna! - kraj tvoja svjat oltar. No korabat uvi ne spira; vse po-dalech i po-dalech leti, otnasja ni...Prostira noshtta kriloto si - i vech edva se mjarkat ochertani na tumnomudar nebosklon zamislenite velikani na chutnija Aton. I nij prez sulzi nakipeli obrushtame za seten pat nazad, kum skupi nam predeli, ugasnal vzor - za seten pat prostirame ruce v okovi kum nashija izguben raj... Gorchiva skrub surca ni trovi. - Proshtavaj roden kraj! |
“Заточеници” е писано в края на 1901 г., когато аз - а-ха! - само търсех случай да цамбурна в македонската революция - споделя Яворов пред Михаил Арнаудов. - Значи, аз можах да поетизирам за Македония още не отдал се на нея...”
Първата публикация на стихотворението излиза в януарската първа книжка на “Мисъл” от 1902 г. под заглавие “Към Подрумкале”.
Владимир Василев разкрива повода за създаване на “Заточеници”: “Писано по повод заточаването в Подрумкале (Мала Азия) на 6.VII.1901 на 40 македонски българи след Солунската афера. Когато, навързани, отивали към кея, подели “Жив е той”, а Христо Матов извикал: “Vive la revolution”. Французинът Pierre d’Despagnat, видял покъртителната раздяла с родината им, написал роман “Avant le massacre” (“Преди клането”) с главен герой Матов.”
Посвещението “Т. Александрову” Яворов поставя през 1914 г., когато подготвя стихосбирката си "Подир сенките на облаците" за евентуално ново издание след смъртта му.Елена ФИДАНОВА
Дружбата между Яворов и Тодор Александров
Милка Марковска
П.К.Яворов и Тодор Александров
Ганка Найденова-Стоилова
Творчеството на П.К.Яворов
Яворови дни - Поморие'2000
[Начало]