Тодор Александров е сред онези бележити българи, чието дело и идеи надхвърлят границите на Балканите. След Първата световна война лидерът на ВМРО изигра незаменима роля за идейната насоченост и динамизирането на обществено-политическия живот на българската емиграция в новия свят. Под негово влияние тя надмогва дълбоката криза, настъпила след Ньойския договор, и създава Македонската политическа организация в САЩ и Канада (МПО). Вече 70 години американците от български произход отстояват истината по македонския въпрос. Този проблем все още не е бил предмет на самостоятелно изследване. Целта на настоящото съобщение е да се очертаят главните измерения на влиянието, което идеите и делото на Тодор Александров оказват върху съдбата на българската емиграция в новия свят между двете световни войни. За написването на работата са използувани архивни материали, съхранявани в ЦК на МПО в САЩ, както и податки от американските и българските емигрантски вестници.

Сред недостатъците на българската държавна политика по националния въпрос до края на Първата световна война трябва да се отнесе и липсата на концепция сред управлявалите среди в София за отношение към емиграцията, изселила се в края на XIX и началото на XX в. в САЩ и Канада. По време на войните нейният брой възлиза на 40 000 души¹. Колониите й са съсредоточени главно в северните и североизточните щати на САЩ и Канада². Българските правителства обаче недооценяват ролята, която емиграцията в новия свят може да играе в борбата за защита на историческата истина по националния въпрос. Влияние за това, особено до 1912 г., оказват редица обективни обстоятелства. От голямо значение е например фактът, че през първото десетилетие на XX в. българската емиграция в Америка все още има временен "гурбетчийски" характер. Тези българи заминават за САЩ и Канада, работят там в продължение на няколко години и след това се завръщат обратно по родните си места³. Със спечелените пари те закупуват земя или създават малки производствени предприятия. Доларите се използуват за строителство на нови къщи, за издръжка на деца, следващи висши науки в Европа, и пр.

Сериозно препятствие за работа с емиграцията е липсата на традиции за редовни връзки с новия свят, защото българите се появяват сравнително късно в редовете на емиграционния поток. (Едва през 90-те години на XIX в. пътуванията до Америка зачестяват.) До 1914 г. България все още няма собствено дипломатическо представителство във Вашингтон, чрез което да поддържа връзка с емиграцията⁴. Икономическите отношения със САЩ и Канада имат символичен характер. Макар и превърнали се вече в най-големия индустриален гигант на планетата, до Първата световна война САЩ сe придържат към политиката за невмешателство във вътрешноевропейските работи. "Америка" не е призната де факто за елемент в концерта на великите сили, разпореждащи се със съдбините на света. Отсъствието на американски делегации на международните дипломатически конференции, отнасящи се за България и Балканите (Берлинския конгрес в 1878 г., Букурещкия договор, 1886 г., и др.), не позволява на управляващите в София да си изяснят възможностите, които правителството във Вашингтон може да играе в усилията на българския народ за национално обединение, и т.н. Всичко това пречи да се изработи правилна политика на българските правителства към емиграцията в новия свят, така че тя да съдействува активно и ефикасно на националната кауза. В това отношение Гърция и дори Сърбия работят по-системно. В навечерието на световната война само в САЩ е съсредоточена половинмилионна гръцка емиграция, организирана в стабилни структури⁵.

Независимо от наличието на тези оправдателни причини обаче факт е, че до и по време на войните на практика се игнорира един нов и важен фактор за мобилизиране на световното обществено мнение, защото българската емиграция в Америка се отличава с редица важни особености. Първо, нейните представители имат силно развито патриотично чувство. Тези хора обичат Македония и България. Носталгията ги съпътствува през целия им престой в новия свят. Това се доказва от запазената кореспонденция до близките, останали в "стария край".

На второ място, трябва да се има предвид, че една голяма част от първата емигрантска генерация вече е свързана здраво с националноосвободителното движение в Македония. Тя пренася в новия свят идеите на ВМОРО. Голяма част от тези хора са участници в Илинденското въстание от 1903 г. За да спасят живота си, те са принудени да се изселят в САЩ или Канада. На трето място, трябва да се подчертае, че българите, емигрирали в новия свят, много бързо създават свои собствени културни и политически традиции. От 1903 до 1919 г. те формират 6 патриотични, политически и културно-просветни организации, които разгръщат самостоятелна дейност и печатна пропаганда в защита на българската национална кауза. Особено важна роля в това отношение играе Македоно-българският централен комитет (МБЦК) със седалище в гр. Чикаго (1918-1919 г.)⁶. Неговото ръководство и организациите му по места разгръщат множество инициативи, за да подкрепят концепцията на президента У. Уйлсън за защита на българите по време на Парижката мирна конференция през 1919г.

Недооценката на емиграцията в Америка като важен фактор в българските национални усилия за освобождението на Македония, неподдържанeто на връзки с нея и особено разпокъсването на Македония по силата на Ньойския договор от 1919 г. внасят за период от две години разочарование и отчаяние в редовете на емиграцията. След Първата световна война българите в Америка изживяват идейна криза. Не е решен проблемът зa тяхната бъдеща съдба - ще се завърнат ли в стария край, или ще останат в новия свят!? Няма яснота и върху това, дали има смисъл повече да се води борба в защита на Македония и дали е възможно да се поправят ньойските неправди. Така се очертават редица опасности, които можеха да отклонят емиграцията и тя да бъде загубена напълно за националната кауза на българския народ.

Най-голяма заплаха представлява отчаянието, обхванало македонските българи в Северна Америка. Предположенията, че по-nататъшната борба няма никакви реални изгледи за успех и следователно няма смисъл да се подемат нови инициативи, парализира мисълта и действията. Тази опасност заплашваше българската емиграция в Америка да се отдръпне и заеме пасивна позиция. След 1919 г. емиграцията се ориентира към уреждането на личните си проблеми - приемането на американско и канадско поданство, създаването на семейства, изтеглянето от стария край на родители и близки, разширяването на стария и създаването на нов бизнес.

След Първата световна война се очертава и една втора заплаха за българската емиграция в Америка - възможността за нейното отклоняване в неправилна посока. Например в САЩ съществуваше т. нар. "Български социалистически съюз в Америка" (БСРСА). Той е работническа организация със социалистическа ориентация. В нейните редове членуват предимно българите, работещи по железопътните линии, в черната металургия и пр. БСРСА обаче няма ясна позиция по българския национален въпрос. Пропагандира абстрактната теза за Балканска социалистическа федерация, без да предлага способ за нейното създаване⁷. При това през 1922 г. БСРСА се разцепва. Образувани са две самостоятелни работнически организации. Едната продължава да се нарича БСРСА, а втората се назовава "Български комунистически групи в Америка"⁸. Комунистическата организация, макар и малобройна, постепенно възприема идеите на Ленин и болшевиките. Заедно с това тя пренася сред българите в Америка и неверните концепции на Комунистическия интернационал по македонския въпрос, довели до фабрикуването на теорията за "македонската нация" като небългарска етническа общност⁹. Оттук се очертава възможност за насаждане на неправилни възгледи сред емиграцията по същността на македонския въпрос. Тоест изпъква опасността от "македонизирането" на българите в духа на комунистическото третиране на македонския въпрос. Когато един войвода като Смиле Войданов например става съратник и ръководител на създадените групи от комунистите, тази опасност наистина се очертава като сериозна!

След Първата световна война съществува и една трета заплаха пред българите в Америка - прозитилизмът. Тоест отделни части от емиграцията да попаднат под въздействието на гърцизма или сърбизма поради това, че Гърция и Югославия излизат победителки от световната война. Белград и Атина разгръщат активна външнополитическа пропаганда на своите национални цели. Болшинството от семействата на българите в Америка остават във Вардарска и Егейска Македония. Част от тези хора са патриаршисти още от края на XIX в. За да се получи или изпрати писмо до Вардарска и Егейска Македония, за да се препрати парична помощ на близките, за да се посетят роднините в стария край, за да ги изтеглят при себе си в САЩ и Канада и т.н., българите в новия свят стават силно зависими от правителствата в Атина и Белград. Сръбската и гръцката легация във Вашингтон и особено консулствата на двете балкански държави в Чикаго следят внимателно българския емигрантски печат. Заведена е поименна картотека за най-активните дейци на българската емиграция: къде и кога, пред кого и какво е казано или писано. Какви практически действия се предприемат и пр. Тези органи на сръбската и гръцката държава винаги можеха да попречат на македонските българи в Америка при необходимост да се разреши един или друг проблем, свързан със "стария край". Оттук възниква възможност за появата на колебливост, за отдръпване от активно участие в борбата срещу сръбския и гръцкия режим в завладените части на Македония. Липсват гаранции, че впоследствие няма да се плати дан и на тезата, че населението във Вардарска Македония се състои от "прави сърби", а в егейския дял на областта живеели "славяногласни елини".

Огромни са и изкушенията, които американският начин на живот предлага на емиграцията с високия жизнен стандарт на САЩ и Канада. Още към 1922 г. компанията "Форд" подсигурява на всяко американско семейство лека кола! По същото време българката в Америка вече пере на електрическа перална машина, глади с електрическа ютия, гледа чудесните филми на Чаплин! "Кока-кола" е на масата във всеки дом! Уютът на този живот реално можеше да погълне емиграцията. Да облекчи действието на принципите на известната политика "мелтинг паф". Тоест по пътя на постепенното интегриране и поглъщане на българската диаспора (подобно на другите по-малки емигрант- ски общности) в състава на англосаксонския компонент, да се заличи българската духовна идентичност на македонската емигранция и тя да се интегрира в структурата на новоизграждащата се американска нация, без да остави след себе си трайни следи, без да продължи връзките между Америка и българските земи. Постепенно, но сигурно българите можеха да се стопят в глъбините на мощната американска култура, да загубят духовната си връзка със своя корен.

Американизационният процес така или иначе върви сред всички емигрантски общности! Той е логичен и неизбежен. Въпросът беше дали в хода на неговото протичане вливането на българите в структурата на американската нация щеше да стане, без да се съхранят или като се съхранят и вградят в американската цивилизация някои ценности и от българската национална култура. За да се избягнат тези перспективи след Първата световна война, решаваща роля изиграха идеите и делото на Тодор Александров - вожда на националноосвободителното движение на македонските българи след налагането на Ньойския договор. Както борбата и идеологията на ВМРО по принцип оказват решаващо въздействие за запазването на българите от сърбизиране в поробена Македония между двете световни войни, така на Тодор Александров и на ВМРО се пада заслугата за запазването на българския корен и духа на емиграцията, заселила се в Америка. Неоценима е ролята на Тодор Александров за възстановяването на активния ритъм в обществената дейност на емигрантските колонии, за целенасочване на техните усилия и за повторното мобилизиране на емиграцията за изява между двете световни войни като важен самостоятелен фактор в борбите за разрешаването на македонския въпрос.

С какво Тодор Александров съдействува за възраждането на духовния и политическия живот на македонската емиграция в Америка? Най-напред делото, с което Тодор Александров се нагърбва след войните, възражда надеждата на тези хора. Точно когато българското емигрантско тяло в Америка се намира в състояние на най-голяма депресия на духа, Тодор Александров издига знамето на борбата за освобождението на Македония от сръбската и гръцката окупация. От 1919 до 1920 г. влиятелните американски вестници започват да съобщават по-съществените факти от голямата офанзива, предприета тогава в поробена Македония под ръководството на Тодор Александров. (Емиграцията започва да следи новините още когато в. "Народен глас" описва известната история с арестуването на Тодор Александров и последвалото бягство в края на 1919 г.)¹⁰. Мащабите и решителността на предприетите офанзивни действия през 1920 г. доказват на емиграцията, че македонските българи не са се предали. Че не са капитулирали! Че в родния край започва нещо мащабно и велико. Щом то привлича вниманието на целия цивилизован свят, след като американските информационни средства заемат позитивна позиция към борбата на македонските българи за отхвърлянето на ньойските граници, можеха ли македонските българи в САЩ и Канада да останат безучастни?! Така постепенно делото, възглавено от Тодор Александров, доказва на емиграцията, че кризата трябва да се надмогне с работа и борба. На тази основа постепенно започват да се топят унинието, песимизмът, идейната обърканост. Отново се ражда надеждата, че македонският въпрос може би в бъдеще пак ще стане предмет на международни дискусии и евентуално справедливо решение. Появява се готовност и у емиграцията да намери своето специфично място в общобългарския фронт, за съгласувани усилия с цел премахването на една от най-големите неправди, извършени в новата история на Европа - разпокъсването на Македония.

Умело създадената схема за съчетаване на легалните с нелегалните организации на македонската емиграция в България под ръководството на Тодор Александров¹¹ подсказва и подходящата форма за сдружаването на емиграцията в Америка, а така също и за определяне на правилната стратегическа цел на борбата, която българите в Съединените щати и Канада трябва да поведат. По подобие на легалния Съюз на македонските братства със седалище в София в Северна Америка е създадена Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия (МПО). Учредителният конгрес на организацията се провежда от 1 до 4 октомври 1922 г. в гр. Форт Уейн, Индиана¹². Работеща в демократични държави като САЩ и Канада, МПО възприема легалните форми и културно-просветните средства за борба. Те обаче са подчинени на крайната стратегическа цел на българското националноосвободително движение в Македония - свободата и независимостта. Още в първия устав на организацията се подчертава, че ако практиката е доказала невъзможността да се осъществи обединението на България с Македония в рамките на една единна национална държава, то нека да съществуват две държави с български народностен облик - България и Македония. Главното е да се съхрани народностният елемент от асимилация и денационализация¹³.

Тодор Александров е този вожд на ВМРО и българската националноосвободителна революция в Македония, който пръв се обърна с поглед към българската емиграция в Америка. При това Тодор Александров не просто пръв обърна специално внимание на емиграцията в Америка. Той най-напред поставя задача българите в САЩ и Канада да се разглеждат като равностоен и незаменим външен фактор в македонското освободително движение, идентичен по значение на ролята, която играят организациите, действуващи в Македония или на територията на свободна България. Именно поради това той формулира идеята да се изградят здрави организационни връзки между МПО и Съюза на македонските братства в София. Защо? Какво схвана най-рано Тодор Александров?

Първо, той осъзна колко многобройна е емиграцията в новия свят и какво представително политическо тяло може да стане, ако се организира добре. На второ място, лидерът на ВМРО прецени, че материалната осигуреност на болшинството от емигрантите в Америка им позволява да оказват финансова помощ на братствата и да субсидират сами собствените си инициативи. Трето, Тодор Александров знаеше за добрите организационни и обществени традиции, създадени вече в колониите на емиграцията. Те бяха добра предпоставка за бърз подем на емиграцията при новите условия след войната. На четвърто място, от голямо значение за Тодор Александров беше и фактът, че македонските българи в Америка живееха във висококултурни и демократични държави (САЩ и Канада). Там съществуваха широки политически свободи, които осигуряват неограничени възможности за легални изяви в защита на справедливата кауза в Македония. И не на последно място, САЩ са единствената велика сила, която на Парижката мирна конференция през 1919 г. се противопоставя срещу безкомпромисното наказване на българите¹⁴. Тази американска позиция трябваше ла се превърне в традиция. А за да стане това, бе необходимо тя да се подхранва с нови аргументи, за да се повтори при евентуалното възникване на благоприятна международна обстановка в бъдеще.

Предвид на всичко това Тодор Александров лично започва да изгражда трайните връзки между МПО и Съюза на македонските братства в София. За целта той избира и изпраща първия официален "пълномощник" на ВМРО при МПО - Йордан Чкатров. С официално подписани пълномощия от Александров, снабден и с препоръчителни писма до емигрантите, познати на лидера на ВМРО15 Чкатров заминава през 1923 година за Ню Йорк. В продължение на три години той работи като секретар на ЦК на МПО. Благодарение на безспорните си организаторски способности и ненадминат ораторски талант Йордан Чкатров играе решаващата роля, за да може МПО да си стъпи здраво на краката¹⁶. Организацията закрепва и започва да отбива нападките, отправяни срещу българите в Македония, по адрес на ВМРО и срещу самата нея. Йордан Чкатрoв изпълнява блестящо задачата, поставена му от Тодор Александров. Реализирането на неговите идеи на практика създаде още един мощен външен фактор на националноосвободителното движение на македонските българи. Ето защо убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г. разтърсва дълбоко цялата емиграция.

Новината за извършеното злодеяние веднага е съобщена в Америка от агенция "Асойшиейтед прес". Вестник "Ню Йорк Таймс" излиза с обширна биографична статия, в която се дават подробни сведения с положителни оценки за личността и делото на македонския лидер¹⁷. ЦК на МПО веднага иска от Националния комитет на братствата в София телеграфическа информация за събитията. Около 20 септември 1924 г. очакваният отговор е получен в САЩ¹⁸. На 23 септември 1924 г. ЦК на МПО издава Окръжно № 8, свързано специално с гибелта на Тодор Александров. Това е най-обширното окръжно, разпространявано изобщо в историята на МПО.

Документът съдържа три основни части. В първата ЦК на МПО дава висока оценка на Тодор Александров, на ролята, която той е играл в националноосвободителното движение на македонските българи¹⁹. Александров е определен като "спасител" и "възродител" на македонското националноосвободително движение във вардарския и егейския дял след Първата световна война. Във втората част на Окръжно № 8 от 13 септември 1924 г. се дава сбита оценка за житейския път и личния живот на Тодор Александров. Третата част на документа е посветена специално на спасителната роля, която Тодор Александров изигра за целенасочване и осмисляне на обществената дейност, развивана от българската емиграция в Америка²⁰. В заключението на траурния документ ЦК на МПО нарежда на местните патриотични организации в българските колонии на САЩ и Канада да устроят панихиди, траурни събрания, възпоминателни вечеринки и пр. в памет на великия вожд на ВМРО²¹. "Специално за македонската емиграция тук", се казва в окръжното, "ЦК апелира към всички да се сплотят още по-здраво около знамето на Македония и не се отдадат на никакво отчаяние! Жилавината и предаността към освободителното дело са необходими най-много в моменти на кризи и нещастия. Македонската емиграция в Америка ще съумее и този път да изпълни своя свещен дълг към поробеното отечество, което изнемогва под ярема на едно никога невиждано робство"²². Окръжно № 8 на ЦК на МПО е подписано от председателя Пандил Шанев, секретаря Йордан Чкатров, подпредседателя Т. Сърбинов, касиера на ЦК Таше Попчев и съветника на ЦК Ламбо Киселинчев. Така започва увековечаването паметта на легендарния лидер на революционна Македония от страна на българските американци.

В българските черкви в Америка (Медисън, Гранит Сити, Стилтън, Индианаполис, Торонто) са отслужени траурни панихиди. Такава почит не е засвидетелствувана до момента от страна на емиграцията към нито един неин съвременник. От август 1924 г. името на Тодор Александров влиза в поменика на българските православни черкви в Америка за тържествено споменаване сред имената на мъчениците за народ и вяра, между които са най-важните светии и държавниците на народа ни. Тази традиция се е запазила и до днес. Вече 70 години името на Тодор Александров се споменава високо от черковните амвони на тържествените литургии в повече от 30 български православни черкви в Северна Америка. А портретът на Тодор Александров влиза във всеки дом, магазин или обществена сграда на македонските българи в новия свят. До края на 1924 г. и през 1925 г. се провеждат траурни събрания по повод половин и една година от гибелта на Тодор Александров. Организират ги местните патриотични организации на МПО. На много от тях присъствува Йордан Чкатров. В словата, които той държи по този повод, МПО и българската емиграция в Америка дават първите си трайни и окончателни оценки за безсмъртното дело на Тодор Александров, обяснява се кризата, възникнала в редовете на ВМРО след 1924 г. Започва търсенето на правилния отговор за новопоставените въпроси от практиката на борбата²³.

През 1924 г. местната патриотична организация на МПО в град Янгстаун, Пенсилвания, приема за свой патрон името на Тодор Александров (МПО "Тодор Александров", гр. Янгстаун, Пенсилвания), което носи и до днес. На официалните бланки, създадени от организацията за кореспонденция, е отпечатан портретът на Тодор Александров. Това е единственият лик на македонски народен вожд, който стои върху официалните документи на МПО между двете световни войни. Той напомня за човека - символ на възродената борба за свобода, за принципите, върху които я беше поставил той.

От 10 февруари 1927 г. МПО започва да издава в Индианаполис свой орган - в-k "Македонска трибуна"²⁴. Всяка година на 31 август на неговите страници се печатат статии за Тодор Александров. Те имат биографично съдържание, дават оценки за мащабите и същността на делото, ръководено от лидера на ВМРО. Обобщени са безсмъртните изводи и поуките, валидни специално за българите в САЩ и Канада. На този ден, между двете световни войни, местните МПО като правило провеждат възпоменателни събрания за Тодор Александров. Тази традиция продължава и до днес. Още в края на 20-те години в САЩ и Канада е доставена книгата "Заговорът против Тодор Александров по данни на ВМРО"²⁵. Тя влиза в книгохранилищата на всички местни патриотични организации на МПО и в домашните библиотеки на македонските българи в Америка. Изданието също спомага немалко името на Тодор Александров да изпъкне по-ярко като мъченик и безсмъртен вожд на българското националноосвободително движение в Македония.

В рамките на едно обобщение като най-важни трябва да се отбележат следните идеи по настоящата тема: Тодор Александров е този лидер на ВМРО след Първата световна война, който пръв осъзна един голям дефект в българската национална политика по националния въпрос - недооценката на ролята, която емиграцията в новия свят може да играе в общата борба на българите за довършване на националноосвободителното дело. Той пръв начерта план и помогна на българите, емигрирали в новия свят, да се организират в МПО, която се превръща в мощен самостоятелен външен фактор на революционното движение за освобождението на Македония. Тодор Александров е онзи връстник и съвременник на първата българска емигрантска генерация в Америка, чието име стана легенда и е канонизирано като на герой, подобно на Левски, Ботев, Гоце Делчев и Дамян Груев. Тодор Александров е един от малцината титани на българската национална история, който и до днес стои здраво в сърцата на американците от български произход. Там, където те са скътали своята обич към бащите на американската демокрация - Джордж Вашингтон и Абрахам Линкълн, там някъде е и мястото, в което се пази името на Тодор Александров. За вечни времена! А това е сериозна оценка за ролята, която човекът и революционерът Тодор Александров е изиграл в съдбата на тези хора. И днес името на Тодор Александров за българите в новия свят е символ за единството на идеала, т.е. съчетаването на мисъл и дело, така нужни на всяка генерация, съпричастна към трагичната съдба на Македония. Прави или не, но много от тези хора и до днес казват в моменти на откровение: "Ако Тодор Александров беше останал жив, Македония щеше да се освободи."