Втората катастрофа нанесе не само материални, но и значителни морални щети на българската национална идея. Особено тежки бяха последиците от погрома за македонското революционно движение. По време на войните Вътрешната македонска революционна организация беше преустановила своята дейност, а сред бившите й дейци се ширеха унинието и апатията - резултат от крушението на надеждите за национално обединение. В същото време в поробените от Сърбия и Гърция части на Македония българското население бе беззащитно пред терора и денационализаторските домогвания на сръбския и гръцкия шовинизъм.
След краха на ефимерните надежди за решаването на балканските проблеми съобразно принципите на самоопределението, ознаменуван с подписването на Ньойския мирен договор, в средите на македонското революционно движение настъпва осезаемо раздвижване. Започналият процес на преодоляване на отчаянието и бездействието изключително бързо възстановява дейността на ВМРО. Начело на групата македонски дейци, изпълнени с решимост отново да поведат борбата, застана Тодор Александров. В следващите години до трагичната си гибел през август 1924 г. той се превърна в символ на борбата и надежда за всички българи, останали под робство във Вардарска и Егейска Македония.
Роден на 4 март 1881 г. в щипската махала Ново село, Тодор Александров произхожда от семейство, здраво свързало съдбата си с борбите за духовно и национално възраждане на българския народ. Баща му Александър Попорушов е известен просветител и един от първите членове на революционната организация в Щип, основана от двамата първоапостоли Даме Груев и Гоце Делчев. Своето революционно кръщение Т. Александров получава не от друг, а от видния теоретик и ръководител на ВМРО Хр. Матов, който е негов учител в Скопското педагогическо училище.
Като активен член на революционната организация през март 1903 г. Тодор Александров е арестуван и прекарва 13 месеца в скопския зандан "Куршумлихан".
От началото на 1905 г. Т. Александров е нелегален като четник в четата на Мише Развигоров. В характерните за следилинденския период вътрешни борби във ВМОРО той се определя на страната на т.нар. "централисти", групирани около Хр. Матов, Ив. Гарванов и Бор. Сарафов. След убийството на последните двама неговите изключителни организационни способности са оценени и той е привлечен от Матов в ръководните кръгове на ВМОРО.
По време на Младотурската революция централистите, противно на течението на т.нар. "серчани левичари", си дават ясна сметка за далечните замисли на младотурците и не ликвидират своята организация. Огромна е заслугата на Т. Александров за запазването на оръжието, връзките и кадрите на ВМОРО. Това му помага по-късно, след провала на Хуриета, бързо да възстанови организационната мрежа и да поднови борбата. През 1911 г. по споразумение между революционните окръзи е постигнато решение за избор на нов ЦК на ВМОРО. В него влизат Тодор Александров, Хр. Чернопеев и П. Чаулев. Пръв запасен член е Ал. Протогеров.
В последвалия период на войни за националното обединение на българския народ между македонските дейци от различните течения се установи дух на помирение и сътрудничество. Старите вражди и взаимно пролятата кръв бяха забравени пред върховното усилие на цялата нация. Всички те: централисти, санданисти, върховисти, бяха само и единствено българи, въодушевени от перспективата за реализация на националните идеали.
По време на Балканската война Т. Александров организира изпращането на партизански отряди в тила на противника, извършва начело на чета разузнавателни и диверсионни акции.
Втората национална катастрофа бележи края на един етап в цялостното развитие на македонското революционно движение. Необходимостта от промяна е изразена в издигането на лозунга за автономна и независима Македония - единствено средство за националното съхранение на българите в Македония. И тъй като надеждите за една минимална ревизия на Ньойския договор се свързват преди всичко със западноевропейските държави, ВМРО си поставя за непосредствена задача чрез въоръжената борба да постави отново пред европейската дипломация македонския въпрос.
Под лозунга за автономна и независима Македония в един кратък срок ВМРО се възроди като масова нелегална организация с широка мрежа от куриери, ятаци и разузнавачи. Възстановен бе и четническият институт - нейната основна ударна сила. Огромна морална и материална помощ на ВМРО оказваше македонската емиграция в България и по света. Емиграцията бе и неизчерпаем кадрови резерв на нелегалната въоръжена борба.
Със започването на активни бойни действия от лятото на 1920 г. името на ВМРО и нейният пръв ръководител стават една от темите на европейския печат. Журналисти и дипломати предприемат рисковани пътувания в Македония, за да се срещнат и да чуят Тодор Александров там, където е неговата твърдина - македонските планини.
Сам Т. Александров неколкократно предвожда чети в Македония, като необезпокоявано пребивава там с месеци. С това той доказва по неоспорим начин качеството си на вътрешен деец и правото си на член в ЦК на ВМРО.
Оценявайки обективно съотношението на силите, Т. Александров естествено стига до идеята за формирането на общ антисръбски фронт на всички потиснати националности в Югославия. Б резултат от усилията в тази насока се изгражда единодействие между ВМРО и албанската съпротива. Но най-тесни са връзките с хърватското движение, представлявано от ХРСП начело с нейния водач Ст. Радич. Между Т. Александров и Ст. Радич се установяват редовни контакти, разменят се мнения за бъдещи съвместни акции срещу общия враг - сръбския хегемонизъм и шовинизъм.
По отношение на България Т. Александров се стремеше със своите действия ВМРО да не я излага на опасност и да не застрашава опасно нейния държавен суверенитет. Във вътрешнополитическите борби ВМРО се стараеше доколкото може да бъде неутрална, но това се оказа невъзможно.
Със своята външна политика, насочена към сближение с Югославия, и опитите за намеса във вътрешните борби на македонското движение правителството на Ал. Стамболийски бе въвлечено в една фатална конфронтация с ВМРО, която в крайна сметка обслужи силите на реакцията в България.
В лицето на деветоюнското правителство Т. Александров виждаше възможност за промяна във външната политика, което обуслови и подкрепата на ВМРО за деветоюнците в първите месеци след преврата.
Но когато стана пределно ясно, че по отношение на ВМРО Ал. Цанков копира методите на своя предшественик, Т. Александров се дистанцира от правителството и постепенно отношенията му, особено с военните, стигнаха до пълен разрив.
През 1923 г. интерес към ВМРО проявяваше и комунистическото движение в лицето на Коминтерна и БКП. Изхождайки от своята теория за продължаване хода на "световната пролетарска революция", Коминтернът си постави като задача да сложи ръка на македонското революционно движение, което да използува като детонатор на напрежение и война на Балканите. Чрез разширяването на конфликта и превръщането му в гражданска война Москва се надяваше да разшири политическите граници на болшевизма.
Но основната пречка по пътя към овладяването на ВМРО и превръщането й в щурмови отряд на "световната пролетарска революция" се явяваше личността на Тодор Александров. За него авантюризмът на тези планове, излагащи на смъртна опасност преди всичко България, бе повече от очевиден. И тъй като позицията на Александров не бе тайна и за Коминтерна, бе разработен план за неговото отстраняване от ВМРО. Централно място в този план заемаха т. нар. Виенски преговори между представители на Коминтерна и на ВМРО.
По време на самите преговори целите на коминтерновските представители станаха пределно ясни. Възмутен от ултимативния характер на предявените към ВМРО претенции, Т. Александров предложи на другарите си да се прекъснат преговорите и всички заедно да заминат от Виена. Но това предложение под различни благовидни предлози бе отклонено от П. Чаулев и Дим. Влахов и когато към тях се присъедини и Ал. Протогеров, Александров се оказа в малцинство. Въпреки резервите на Т. Александров преговорите продължиха и завършиха на 6 май с подписването на един документ, известен като Майски манифест на ВМРО от 1924 г. Усетил интригата, Т. Александров не дочака края на преговорите и на 1 май замина за Лондон, където проведе разговори с представители на английските правителствени кръгове, които по това време проявяваха определен интерес към македонския въпрос. Майският манифест не бе подписан лично от него и с текста му той се запозна едва след завръщането си в България.
Доскоро в българската историография се придаваше огромно идейно значение на Майския манифест като начало на едно "ляво" ориентиране не ВМРО за сътрудничество с БКП, против правителството на Ал. Цанков. Но по-сетнешните действия на авторите на този наистина исторически документ показват, че той е само едно средство за компрометиране на ВМРО и лично на Т. Александров пред българското правителство и европейската дипломация. Чрез едностранната публикация на манифеста тази цел е напълно постигната.
Английските правителствени кръгове, дотогава благосклонно настроени към ВМРО, оттеглят своята подкрепа, а българското правителство и особено Военният съюз разбират, че Т. Александров е прекалено самостоятелен, за да бъде безопасен за тях.
От деликатното положение, в което изпадна Т. Александров, се възползува групата на Алеко Василев - завеждащ ВМРО в Пиринска Македония. Самият Алеко питаеше скрита неприязън към Т. Александров, в когото виждаше пречка за реализацията на собствените си амбиции. На тези амбиции впрочем разчиташе и Коминтернът, който провъзгласи Алеко и групата му за "ляво" крило в организацията, въпреки че си даваше ясна сметка за истинските "революционни" качества на претендента за мястото на Т. Александров.
По същото време се влошиха и отношенията между Александров и Протогеров. Последният не споделяше озлоблението на колегата си по отношение на военните в правителството и през юли-август се присъедини към групата на Алеко.
Така в края на лятото на 1924 г. се оформи заговорът против Тодор Александров, който се оказа, без да може сам да подозира, в изолация. Заговорниците от средите на ВМРО използуваха всички средства за неговото дезавуираме от ръководството на организацията. Развитието на конфликта се следеше със задоволство от страна на правителството, а след публикуването на манифеста и последвалото опровержение от страна на Т. Александров и във Виена смятаха, че нещата следват своя естествен ход.
Но ръководството на БКП в страната в своето мнозинство не споделяше нелоялното поведение на коминтерновските представители във Виена и подкрепящия тази линия Г. Димитров. Опитите да се разговаря с ВМРО от позиция на силата, която впрочем не се основаваше на нищо реално, срещнаха силното противодействие на ръководителя на Военната организация на БКП Коста Янков. Между него и Т. Александров бе установен контакт, проведоха се и лични срещи. Янков рязко осъди поведението и действията на Виенския център и предложи преговорите да започнат отново на базата на съществуващите реалности. От своя страна Т. Александров се опита да убеди Янков, че подготвяното от БКП ново въстание в България излага страната на огромен риск от чужда (югославска) окупация и ликвидиране както на ВМРО, така и на БКП. Двамата предвиждаха да се срещнат отново на 5 септември, но развитието на събитията осуети тази среща.
На насрочения за 31 август конгрес на Серския революционен окръг Т. Александров възнамеряваше да представи доказателства за извършените от Алеко престъпления и злоупотреби с авторитета на ВМРО с цел лично материално облагодетелствуване. В случай че Т. Александров представеше тези данни на конгреса, положението на самия Алеко ставаше извънредно опасно. В тази обстановка заговорниците решават да премахнат с един удар източника на всичките си проблеми - Тодор Александров.
На 31 август 1924 г. на път за местността Лопово, където заседава конгресът на Серския окръг, двама от приближените на Алеко повалят Тодор Александров и придружаващия го четник.
Започнал кариерата си на професионален революционер още по времето на турското робство, Тодор Александров свърза завинаги името си с борбата на македонските българи за свобода и независимост в най-трудните години след Първата световна война. Неговата основна историческа заслуга се състои в това, че възстанови силата и авторитета на ВМРО и чрез нейната борба не даде на света да забрави, че Македония съществува, страда и се бори. Превърнал се още приживе в легенда, Т. Александров остава в паметта на свободните и поробени българи като най-видния продължител на делото, наченато от великаните на македонското революционно движение.