|
Понесъл, както никой до сега, Скръбта на свойте поробени братя, Ти сам бе Бог и радост и тъга - Едно сърдце за хиляди обятя... Една душа от бури и любов... Теинствен дух на тъмна епопея; Да бъдеш жертва винаги готов - Ти чакаше зората да изгрее... Като звезда - спасителна звезда, Блесна над наште траурни простори... И ужасът когато зарида Над робската земя, ти заговори: О, Майко моя - скъпа родна пръст, Сълзи и кръв кръщават твойто име, Аз искам с теб да нося твоя Кръст И твойта смърт. О, Майко приеми ме... И беше ти най-верният и син, Най-лютата, най-кървавата рана... И сякаш някой в гордия Пирин Изрича, чуй, нечувана закана... Понесъл, както никой до сега, Честта на родните си братя, Ти сам си Бог и радост и тъга - Едно сърдце за хиляди обятя... |
Ponesal, kakto nikoj do sega, Skrubta na svojte porobeni bratja, Ti sam be Bog i radost i tuga - Edno surdce za hiljadi objatja... Edna dusha ot buri i ljubov... Tainstven duh na tumna epopeja; Da budesh gertva vinagi gotov - ti chakashe zorata da izgree... Kato zvezda - spasitelna zvezda, Blesna nad nashte traurni prostori... I ugasat kogato zarida Nad robskata zemja, ti zagovori: O, Majko moja - skupa rodna prust, Sulzi i kruv krushtavat tvojto ime, Az iskam s teb da nosja tvoja Krust I tvojta smurt. O, Majko priemi me... I beshe ti naj-vernijat i sin, Naj-ljutata, naj-kurvavata rana... I sjakash njakoi v gordija Pirin Izricha, chuj, nechuvana zakana... Ponesul, kakto nikoj do sega, Chestta na rodnite si bratja, Ti sam si Bog i radost i taga - Edno surdce za hiljadi objatja... |