|
Шуми Марица Окървавена, Плаче вдовица Люто ранена. Марш, марш, С генерала наш - В бой да летим Враг да победим! Български чеда, Цял свят ни гледа, Хай към победа Славна да вървим. Марш, марш и пр. Левът балкански В бой великански С орди душмански Води ни крилат. Марш, марш и пр. Млади и знойни, В вихрите бойни Ний сме достойни Лаври да берем. Марш, марш и пр. Ний сме народа, За чест, свобода, За мила рода Който знай да мре. Марш, марш, С генерала наш - В бой да летим Враг да победим! |
Shumi Marista Okurvavena Plache vdovitsa Ljuto ranena. Marsh, marsh, S generala nash - V boj da letim Vrag da pobedim! Bulgarski cheda, Tsjal svjat ni gleda, Haj kum pobeda Slavna da vurvim. Marsh, marsh i pr. Levut balkanski V boj velikanski S ordi dushmanski Vodi ni krilat. Marsh, marsh i pr. Mladi i znojni Vuv vihrite bojni Nij sme dostojni Lavri da berem. Marsh, marsh i pr. Nij sme naroda, Za chest, svoboda. Za mila roda Kojto znaj da mre. Marsh, marsh, S generala nash - V boj da letim Vrag da pobedim! |
[Начало]
ШУМИ МАРИЦА - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ХИМН
Анатол Анчев, 1992
Шуми Марица възниква, като възрожденска революционна песен. Данни за първото и изпълнение има от юни 1876 г. - пеят я четниците на Филип Тотю, доброволци в Сръбско-турската война, когато влизат под строй в гр.Зайчар. По-късно по време на Руско-турската война (1877) опълченците я пеят в най-решителните и критични моменти на борбата. С нея получават бойното си кръщение в битката при Стара Загора, с нея бранят позициите на Шипченския проход, с нея разгромяват армията на Фейсал паша край Шейново.
За пълното и окончателно утвърждаване на песента спомага изпълнението и, като победоносен боен марш по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Ето какво пише един пруски офицер за боя при Драгоман: "В планината мощно прозвуча българския национален химн "Шуми Марица", подхванат от хиляди здрави гърла. С викове "ура", но без да стрелят, българите се нахвърлиха с щик върху сърбите, които не очакваха една такава атака и се разбягаха, като отчасти захвърлиха оръжието си." А подполковник Хугербюгер отбелязва: "Без да изгърми една пушка, с развити пряпорци и биющи барабани, под ужасен сръбски огън, Дунавския полк пристигна на бърдото - един силен напор, и сърбите бяха изхвърлени с щика из позициите и изгонени от височините. Сърбите за пръв път чуваха звуковете на българския народен химн Шуми Марица. Тези звукове сетне бяха вече сами достатъчни, за да разтреперят сръбската войска и да я докарат към бягство. В много случаи сърбите напущаха позициите, щом чуеха звуковете на "Шуми Марица".
След Сръбско-Българската война Шуми Марица се изпълнява на официални празници и тържества, на военни паради, на забави, вечеринки, литературно-музикални утра. Под звуците на този марш българската армия воюва през балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Отечествената война.
Първоначалният текст на Шуми Марица е написан от Никола Живков, главен учител във Велес в турско време. След много варианти остава последната, Вазова редакция. Новият текст е своеобразен апотеоз на героизма и саможертвата на българина, който, минал през поредица от кървави въстания и войни "лети" "под гърма на победите", в стремежа си да осъществи на дело вековната си мечта за извоюване на свободата и националното обединение н етническите граници на Родината.Шуми Марица е химн на България до 1947 г.