Амбицията да напише една подобна книга завладя автора на тези редове още преди повече от десет години. Тогава на страниците на историческото списание ,,Векове" бе публикувана неговата статия ,,Тодор Александров и македонското революционно движение". За онова време тази публикация беше истинска сензация, но и повод за тревоги, тъй като реакцията съвсем не беше еднозначна. Тогава главният редактор на списанието проф. Е.Бужашки успя да отстои правото на авторите да пишат във ,,Векове" по съвест и извън каноните на класово-партийния подход.

Въпреки някои несъвършенства на въпросната статия (това беше и първият опит на автора като научен работник) преобладаващите положителни отзиви го въодушевиха да продължи усилията си, засилиха мотивацията му да се занимава с историята на македонското революционно движение в най-неизследвания период - 1918-1944 г.

По редица причини, предимно от субективен характер, реализациятa на идеята за написването на настоящата книга се забави. Освен това стана ясно след отшумяването на първоначалния ентусиазъм, че поставената задача предполага години задълбочена работа, висока професионална подготовка и достатъчен обем опит в подобни начинания. По онова време все още липсваха базови изследввния за историята на мaкедонското революционно движение в периода след войните. Затормозяващо влияние оказваха и повсеместно възприетите конюнктурни и ненаучни оценки за редица събития и личности.

В началото на осемдесетте години усилията на неколцина български историци дадоха свря положителен принос за преодоляването на нихилистичния подход към историята на македонското революционно движение. Публикувани бяха статии и монографии, в които авторите обективно и цялостно разглеждаха борбата на българите от Македония за свобода и независимост. Все по-смело и аргументирано изследовагелите защищаваха историческата истина.
За популяризиране на научните постижения огромна е заслугата на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България. В Клуба на съюза редица историци - специалисги по историята на българския национален въпрос, имаха рядката (и понякога единствена) възможност да изкажат нетрадиционни мисли и становища по някои въпроси. Препълненият салон на зала "Македония", ентусиазмът на присъствуващите напълно компенсирaхa огорчението от несбъднатите публикации и цензурираните ръкописи.

Постепенно тематиката се утвърди, разшири се обхватьт на научните изследвания, публикувани бяха многобройни документи и материали по история на националноосвободителните борби в Македония, Тракия, Добруджа и другите откъснати от Бьлгария земи. Политическите промени в страната окончателно сринаха и последните устои на догматизма и "класово-партийния подход" към историческотр минало, предизвикаха небивал досега глад за историческа литература и знания.

За жалост, оказа се, че дългогодишното господство на нихилизма в качеството му на официална дьржавна доктрина е оставило дълбоки следи в манталитета на няколко български поколения. В обществения живот отново се утвьрди един стар порок - тьргашеството с националните интереси за сметка на съмнителни партийни и лични облаги. На тази опасна тенденция противостои историческата наука - мощно средство срещу настъпващата морална деградация и отцеругателството. В същото време възраждането на общонародни културни и национални празници, възстановяването на стври и възникването на нови родолюбиви патриотични дружества и организации са радостен симптом, че националною ни достойнство и самочувствие не принадлежат само на миналото.

Важна роля в това ново възраждане на българския народ заемат доскоро забравените и едностранчиво третирани исторически личности. Много от тях вече са знаме и символ на възстановените политически партии. В новата българска история подобни личности - мъченици на тяснопартийни каузи, има немалко но рядкост са онези, които са надхвърлили рамките на дребнавото партизвнство, за да бъдат призвани и общопризнати водачи на нацията. Подобно на безсмъртния Левски - недокоснат от паргийните и класовите пристрастия, образът на тези великани се е наложил в съзнанието на народа ни със свояга безкористна служба и жертвоготовност в името на Отечеството, със своята вътрешна сила и лични човешки качества. Историческата памет на народа има ценното качество безпогрешно да разпознава фалшивия блясък на натрапените му „герои" и конюнктурни величия, да разобличава в разкрасените им ,,заслуги" тяхното лично или чуждо публицистично усърдие.

В пантеона на великаните на бьлгарската история едно място все още остава празно. Личността и делото на един от последните рицари на българскага национална революция все още са недостатьчно известни и невярно представени. Дори и когато неговото активно историческо присъствие не би могло да се избегне, ,,класово-партийният" подход всячески се стараеше да запази неговото инкогнито. Този порочен псевдонаучен "подход" даде своето отражение не само в историческите изследвания, но и в литературата и изкуството. Така например в иначе хубавия филм за делото срещу Яворов личността на най-близкия приятел на поета, негова единствена опора в най-трагичните моменти на неговия живот, може да се каже, че почти не присъствува. А добре е известно, че именно до него Яворов адресира едно от най-вълнуващите си предсмъртни писма, една изповед и послание, което трудно се чете без вълнение. Стигна се и догам, че в някои издания на Яворовите стихове бе променено оригиналното посвещение на стихотворениего ,,3аточеници". Този човек бе и предмет на охулване от опартизанени публицисти и мародери на българската история. Безсилни да разрушат неръкотворния му паметник в душите и сърцата на българите, те сринаха белезите на народната признателност, не се посвениха да осквернят вечното му жилище в дебрите на Пирина.

Воден от желанието за вьзстановяване на историческата истина и отдаване заслужено признание на един мъченик на българската национална идея, личност, от която винаги съм се възхищавал, с огромна радост и удовлетворение приех предложението да напиша биографичен очерк за един от най-видните водачи на ВМРО - Тодор Александров.
Целта иа тази книга е да направи широко обществено достояние личността и делото на този голям български патриот, да разкъса булото на забравата и предубеждението за едно име, превърнало се приживе в легенда и упование за зсички българи.

Редица обстоятелства наложиха крайно сгъстени срокове за написването на тази книга. Поради това авторът не може да използува голяма част от архивния и друг изворов материал, събиран с години. Някои събития, исторически факти и процеси са засегнати в недостатьчен обем. Може би едно бъдещо разширено и допълнено издание ще вклчи и редица нови аспекти от живота и делото на Тодор Алексaндров, живот и дело, съизмерни с цяла една епоха в историята на националноосвободителните борби.

За написването на биографичен очерк са използувани автентични документи и материали от българските архиви, спомени на активни участници в националноосвободителните борби, периодичния печат. В най-голяма степен е използувана и натрупаната през последните години литература по история на македонското революционно движение.
Благодаря на всички колеги и приятели, които ме насърчаваха и ми помагаха - научни работници, служители в дьржавните архиви; на г-жа Мария Коева - дъщеря на Т.Алексвндров, за предоставените ми материали. Без всички тях тази книга не би била възможна.