Брате Тодоре,
Прости ме ти, нека ме простят и всички другари, че изменям на Македония. Аз умирам тук.
Ще легна при моята мила Лора.
Твоята деликатна душа ще ме разбере и прости.
Целувам те дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания.
Благодаря ти за тия деветстотин лева помощ от организацията, без които отдавна бих умрял от глад, наместо от куршум, както ми прилича.
Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с една най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: “Поздрав от нашата майка мъченица - тя е вече щастлива!”
Предай моите сърдечни поздрави на домашните си.
Горещо стискам ръцете на Xисто Maтoв и Xp.Taтаpчeв и Ал. Пpomoгepoв.

Целувам те. Сбогом
Твоя Пейо