Петър Чаулев е деец на организацията от Битолския революционен окръг, член на окръжния комитет и привърженик на „централистите". Подобно на Т. Александров и той приема с подозрение младотурската „революция-фарс" и успява да съхрани организацията в Охридско. Като войвода Чаулев е извънредно популярен в Западна Македония и в периода, за който става дума, напълно отговаря на всички изисквания за член във висшето ръководство на ВМОРО. Години по-късно П. Чаулев ще измени на клетвата си и на дълга си на революционер и ще играе активна роля в заговора против ВМОРО и Т. Александров.
Христо Чернопеев въпреки миналите му увлечения по „левичарството" и сътрудничеството със Сандански е един от най-популярните личности и войводи на Вътрешната организация. Горещ патриот, извънредно смел и решителен, талантлив организатор. С неговото включване в ЦК вероятно се преследва и определен политически ефект - демонстрация на възстановеното единство и пример за онези, които все още робуват на левичарските утопии.
Вдъхновени от идеята за пълното единство на всички революционни сили предвид на назряващите сьбития, Т. Александров и другите ръководители се обръщат с покана за сътрудничество и към бившите „върховисти". На проведените през март 1911 г. срещи и разговори двете страни демонстрират готовност за постигането нв обединението на базата на пълното единомислие по всички въпроси.90 Този исторически акт е скрепен с протокол на 15 март 1911 г. Като демонстрация на постигнатото единство в числото на допълнителните членове на ЦК е включен подп. Александър Протогеров - бивш известен върховистки войвода от при вържениците на ген. Ив. Цончев.