Най-отличителното у Тодора беше туй, че подир думите му идваха дела. Идеите му всякога се отличаваха с практически усет, със здрава мисъл, без да са, лишени от дълбочина и оригиналност. Потърсите ли у него темперамента - ще намерите деловия темперамент на един силен човек. В лицето на Тодора акцията бе намерила майстора си, чиято мощ се проявяваше еднакво когато трябваше да се замисли, когато трябваше да се започне, когато трябваше да се преследва и да се извърши нещо.

Той бе сякаш роден за борба; стихията му бе в преодоляването на трудностите. В моменти на непрогледни разочарования, във времена, които не бяха така бедни откъм стари македонски дейци, запознати с народа, не случайно се яви на чело Тодор; волята му беше изключителна и само тя можеше да се изпречи против сляпото в събитията и срещу хаоса на развалините. С него скоро се нареждаха ратници, подир него можеха да дойдат и други, но пръв се втурваше той.

С вродена решителност, не плашейки се от отговорност пред голeмината на предприятията, той като че по интуиция долавяше моментите. Много от постъпките му оставаше да бъдат догонвани от мудните умове на другите. В това отношение Тодор е проявявал замаха на общественик от голям калибър; такъв човек не чака и бабите да видят дадена нужда, за да одобрят избрания от него път. Такъв е примера на Александрова подир 1918 год., - време на спорове и резигнации, на приказки и разсъждения, когато отечеството имаше нужда само от работа. Ако най-трудната задача за един войник е да стегне редовете на разпръснатите войски и да ги поведе отново към победа, Тодор се показа блестящ водач на цял разпръснат и объркан народ; при фатален исторически завой спаси от сгромолясване колато на македонското бъдаще и я насочи из пътя на народните идеали и интереси.

Реалист в долавянето на нуждитe и на моментитe, той бе такъв и при подбора на хората: преценяваше ги не по душит им, не даже и по ума им само, а чрез проверка в дело. Той съумяваше бързо и точно да опознае някого, за когото у вас бавно и несигурно се формирало мнение и трудно сте могли да схванете преодоляющето му качество. Когато се явяваше нов охотник за постъпване в редовете на ВМРО, четници и войводи си пошушваха: "Ще ходи при терезията (кантаря)", т. е. - при Тодора, за да го премери. Все пак той смяташе, че борците се създават в самата борба и казваше: "Хората са такива, каквито са си; изкуството е - да ги направиш каквито искаш". Мнозина от неговитe сътрудници сa ползували Делото не с това, което са имали, а с полученото от Тодора, който е познавал кое най-много им се удава и ги е насочвал към него. Той не преставаше да подготвя бореца за всичко, но трябваше ли да се не губи време, не спираше посред пътя, не дигаше безпомощно ръка към небето "поради липса на хора", както би сторил безволникът; впрягаше в работа и не толкоз подбрани и подготвени сили, разчитайки на себе си за неутрализиране у работника в последствие всичко, което ще е вредно или излишно. За едного Тодор би казал, че е много бавен, но храбрец; за друг - че е страхлив, но пъргав, съобразителен; на такива двама души възлагаше обща задача, насочваше ги математически и те успяваха отлично. Сам строго определен характер, почти едностранчива студена натура, той допадаше на лица с най-противоречиви наклонности и вършеше с всички работа.

Че до Александрова революционна Македония не познава по-крупен конспиратор от него - едва ли може това да се оспорва, Както в скрояването на изолиран удар, тъй и при постройката на цяло действие, той даваше отпечатъка на незаменимия Александровски метод, в основата на който бе правилото: по-добре е да замислим малко, но да го осъществим, отколкото много нещо да проектираме и да остане неизпълнено. Неговата проницателност като стрела се спупскаше върху най-деликатния и труден момент на едно изпълнение: него се стараеше да осветли, да разучи и да разреши. В комплекса на един план безпогрешно определяше мястото на личната храброст, на осторожността и на техническия похват. Еднакво надеждно боравеше и с по-малко и с повече разполагаеми сили. За намеренията на противника се досещаше на време и не еднаж, преди още да е атакуван, заемаше позиция, която разбъркваше съображенията му и го поставяше в морална залисия. Колкото беше страшен в прямия удар, толкова бе загадъчен и страшен за неприятеля при избора на маневрата, на обхода издалече.

От любов към акцията Тодор не предприемаше нищо. В живото творчество умееше да подбере за всяка цел подходящата мярка и да налучка най-опростения начин за прилагането й; но, докато не е изследвал цялата обстановка и, главно, ако не е на лице един вероятен реален резултат, намиращ обществено оправдание или най-малкото оправданието на разумната революционна необходимост, не правеше никаква крачка. Ако би могло да се изброят неизброимите малки или големи практически въпроси, разрешени от него, ще се види, че твърде рядко се е излъгвал. И понеже боравеше предимно с революционни средства, не пропускаше случай за поставянето им в осветление възможно понятно за света. Тук вече войводата и конспиратора се проявяваше и като политически мъж.

Народът познава Александрова и ще го предава в легендата повече като светия, отколкото като герой. Осанката му излъчваше самоотречение, вяра и строгост. Примера му и в най-дребните прояви всяваше страхопочитание. Тихия му и бавен говор даже и мълчанието му по-авторитетно се налагаха отколкото красноречието на един оратор. Волята му се бе наложила преди всичко на самия него; всички прищевки на организма и волности на духа отсъпваха пред нея. Не е ли чудно, че при най-неблагоприятни условия за живот през дълги години, той живя с мярка и ред, намираше време редовно да се нахрани, да почине, да пътува, да работи; при неимоверна претрупаност с работа успяваше да се вгледа в много страни на обществения живот изобщо, да следи политиката, да изучи френски език, като отделя от минутите си за сън, при подядени дробове да понася и студ, и умора, и глад ... Неговото трудолюбие и самодисцирлинираност са пословични. Последен заспиваше, пръв се събуждаше и се залавяше за работа, огромна, но подредена и експедитивно привършена от него.

По-щастлив би се чувствувал Тодор, ако би прокарал върви в цървулите на един четник или би го научил да си подрежда раницата, отколкото ако би загубил половин час в безрезултатни приказки. Бъбривците му бяха несимпатични. Затова и поучаваше често: "Повече работа, по-малко приказки!" Взираше се във всичко, с радост се залавяше за всичко. Той бе една жива и велика грижа за всичко и всички в борбата.

Обноската му бе пропита с вежливост и скромност. Той не бе небрежен спрямо никого, нито спрямо себе си. Силната му памет му помагаше да не забравя своите хиляди познати; виждайки, че не ги е забравил, селяните затвърдяваха преданността си към него; те го наричаха "Стария". Може би тия прости хора вярваха в успеха на борбата покрай вярата си в самия Тодор. Но той лично всякога е бил оптимист, който фанатично вярваше в успеха на Делото. За този успех той допринасяше главно с моралната си мощ, както и успехите на нашето движение наричаше преди всичко морални. Духът на македонската революция Тодор познаваше основно, а сам беше негово олицетворение.

Първостепенен борец, Тодор Александров вдъхновяваше борбата и създаваше борци. Защото преди да си служи с оръжието, той владееше над душите.