Софиянски откри паметник на Тодор Александров

Столичният кмет Стефан Софиянски откри вчера паметник на видния деец на ВМРО Тодор Александров в Борисовата градина. По време на Балканската война и на Първата световна война той е един от лидерите на ВМРО в борбата й за освобождаване на Македония. Тодор Александров е символ, който трябва да бъде следван за осъществяване на българския национален идеал, каза Красимир Каракачанов, председател на ВМРО. Паметникът е построен по инициатива на младежката организация на ВМРО със съдействието на дарители от Македония, САЩ, Австралия.

Българи от Македония у нас заради ВМРО войвода

Столичният кмет Стефан Софиянски (вляво) свали лично червено-черното знаме на ВМРО от бюста на видния войвода на организацията Тодор Александров (1881-1924) при тържественото откриване на паметника вчера в Борисовата градина.   Снимка: Десислава ВЕСЕЛИНОВА

Десетки българи от Македония и емигранти от други страни бяха вчера в столичната Борисова градина за откриването на бюст-паметник на видния деец на ВМРО Тодор Александров. "Вече не се страхуваме да казваме, че сме българи - каза преди тържеството 20-годишният Димче Диамандиев от Велес - Събираме се по много и никой не смее да ни закача."
След 5-минутен водосвет лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов и кметът Стефан Софиянски заедно свалиха червено-черното знаме, което покриваше бронзовата фигура на българския войвода. "Тодор Александров 4.III.1881 Щип / 31.VIII.1924 Пирин планина" е издълбано на постамента. Бюстът е недалеч от паметниците на Иван Михайлов, Даме Груев и Гоце Делчев. Дарители от България, Македония, САЩ, Австралия и други страни са дали пари за бюста, издигнат по инициатива на младежката организация на ВМРО в София.
7-8 хил. долара струва паметника, но сумата не включва художественият проект, поясни г-н Каракачанов. Бюстът е реплика на паметника на "некоронования цар на Македония", издигнат през 1992г. в Кюстендил. Той пък припомня открит през 1932г. и взривен през 1944г. монумент в града.
Изображението е по портрет, рисуван от Димитър Гюдженов, а четническата униформа е по снимки на войводата.

Паметник на Тодор Александров е открит в София

В София бе открит паметник на легендарния войвода Тодор Александров, водач на ВМРО и идеолог на борбите на македонските българи между 1918-1924 година. Паметникът в Борисовата градина е изграден по инициатива на младежката организация на ВМРО и с финансовата помощ на потомци на македонските българи. При откриването на паметника на Тодор Александров, председателят на ВМРО Красимир Каракачанов и столичният кмет Стефан Софиянски произнесоха кратки слова. "Със своето дело и своята саможертва Тодор Александров може да бъде нареден редом до апостолите на българската революция, до Раковски, до Левски, до Ботев. И там му е мястото, в пантеона на общобългарската история".

Тодор Александров бе осъден на мълчание

"Пак дойдоха комити. Повечето бяха млади хора. Само той имаше брада. Казаха, това бил Старио. И четниците му викаха така. И никой на прави нищо без да пита Старио. Какво ще вечеряме? Питайте Старио! какво да се направи с онзи жена? Питайте Старио! Живо се заинтересувах да узная кой е, джанъм, Старио. Установи се, че Старио не е никой друг, а сам Тодор Александров - главатарят на всички комити."
Така четникът Димитър Медаров описва първата си среща с Тодор Александров. В тъжната ни история легендарни герои - дал Господ. Дали защото са много или защото такъв ни е навикът, за всеки от тях е намиран начин да бъде омаскарен. Отвреме-навреме ту ще прочетем, че Ботев е бил хаймана, ту че Бенковски е циганин.
Да каже лоша дума за Тодор Александров обаче никой не е можал. Пръсъдата към него е мълчание. До 1990 г., когато Вардарска Македония беше под властта на Белград, там е забранено дори споменаването на името му. От 1919 г. до 1924 г. обаче никой в Македония не прави, каквото и да било без да пита Тодор Александров. Той водачът на ВМРО, некоронования цар на планините, месията, когото чакат навсякъде. Забраната е подействала само донякъде. Няма друг герой, за който народът да е написал и изпял толкова песни.
Роден в Щип през 1881 г. Идеологът на ВМРО Христо Матов покръства Тодор Александров и всичките му съученици още като били трети курс. Матов обаче едва ли е предполагал, че невръстния ученик след години на два пъти ще възкресява ВМРО.
Първият път е през 1910 г. Две години пред това младотурците обявяват равенство на всички религии в империята. Повечето от комитите предават оръжието си. Само след година обаче се разбира, че младотурската революция е била фаарс. Тогава за по-малко от година Тодор Александров успява да възстанови цялата революционна мрежа на ВМРО. През 1912 г. по време на Балканската война той организира четите на ВМРО, които проправят път на съюзническите армии към Солун. Жертвите обаче са безплодни. След Първата световна война Македония пада под сръбско и гръцко робство. ВМРО е разбита, а повечето от комитите емигрират в България.
Тогава беше модерно да се говори, че вече нищо не може да се направи, че цялата борба е безсмислена, спомня си по-късно Ванчо Михайлов - в тези дискусии Тодор не участваше. По-щастлив би се чувствал Тодор, ако би научил един четник да си подрежда правилно раницата, отколкото ако би загубил половин час в безрезултатни приказки.
След окупацията сърбите в Македония избиват всеки, който отказва да се пише "прави сърбин". Положението обаче става нетърпимо, когато Белград изпраща сръбски колонисти, които се настаняват в къщите на българите. По зааповед на Тодор Александров още първото такова село е избито до крак. Македония не познава по-крупен конспиратор от Александров, пише Иван Михайлов. Еднакво надеждно боравеше и с повече и с по-малко разполагаеми сили. Колкото беше страшен в прямия удар, толкова бе загадъчен в избора на маневрата.
За разлика от всички останали комити на ВМРО обаче Тодор Александров не е запомнен с атентатите и сраженията, които е водел. Със страховитите атентати в историята е останал секретаря му Ванчо Михайлов. За Тодор Александров остава признание, което никой преди него не е имал. Самият Ванчо пише: Народът познава Тодор Александров и ще го предава в легендата повече като светия, отколкото като герой.