In 1995 the ex-Yugoslav diplomat from Skopje Dr. Bratislav Sinadinovski published his book "Todor Alexandrov". Not as blatantly as professor Ristevski he also decided that he could manipulate Todor Alexandrov in a similar way. His book was supposed to prove that only ideological considerations from the past left Todor Alexandrov out of the Macedonist circle. His call for reinstatement was actually a call for appropriation of Todor Alxandrov by the Macedonists. But even this cosmetic manipulation was not accepted by the people in power in Skopje. Last year the memorial service for the hero in his hometown of Shtip aroused a wave of accusationswhich showed how foreign to Macedonia its rulers are.
At the same time another book about the leader of VMRO came out written by professor Dimitar Galev from Strumitsa. It was entitled: "Todor Alexandrov - From Autonomy to an Independent State". Rich in facts and without any attempts to restyle the ideas or to hde the national identity of Todor Alexandrov that book was a slap in the face of the "scholars" and the imposed Serbocommunist puppets in today's Macedonia.
Regardless of everything the ice is melting. Nobody can stop the people's reverence for the Shtip-born Todor Alexandrov. About him and Vancho Mihaylov it is more freely written nowadays in Macedonia. Not long ago the independent newspaper "Focus" (14.08.1998) published one of the letters of the VMRO leader.
The battle for Todor Alexandrov in R Macedonia continues. And it will certainly be lost by the Macedonists and won by truth.
Сърбоманите в Р Македония и днес треперят пред името на Тодор Александров. Миналата година по повод панихидата на 73-та годишнина от смъртта му владиката Кирил, член на синода на МПЦ изрече анатема върху Тодор Александров, наричайки го "злосторник" и "предател", и отказа молитва за упокоение на душата му.
Сърбоманското поведение на този висш представител на Македонската църква предизвика остри реакции. "Днес продължава сатанизацията на ВМРО" - написа професорът и публицист Димитър Димитров по повод думите на владиката "Няма молитви за злосторници и предатели".
"Ще сгрешим, ако следваме примера на владиката и на анатемата отговорим с анатема" - пише Д. Димитров. - За жалост навремето за Александров не са могли да съдят нито македонската държава, нито Македонската църква, защото тях ги е нямало, а той се е борил и е платил с главата и да ги има. Него са могли да го съдят сръбската/югославската държава и Сръбската църква, против чиято доминация той е предвождал движението на отпора, като ръководител на ВМРО. Затова срещу него и ВМРО се отправя анатема."
Негативният портрет на Тодор, направен от чуждата държава и църква, колонизирала 50 години Македония, няма да накърни обичта на народа - уверен е проф. Димитров
"За душата на Александров съм спокоен.
Се молам повеќе за Владиката и за себе.
Се молам за Македония со нас."
Поле широкоПоле широко,
кой че по тебе да се шета,
като го нема Тодор Александров.Пирин планино,
кой че по тебе чета да води,
като го нема Тодор Александров.Моми юбави,
кой че ви вази от душман пази,
като го нема Тодор Александров.
Вечерта на 29.VIII.1924 г. Тодор Александров потегля за Серския окръжен конгрес. Безстрашната му натура пренебрегва предупрежденията на Иван Михайлов и Михаил Монев за опасността, на която се подлага. От известно време се е оформила опозиция срещу Тодор Александров в лицето на самовлюбения кариерист Георги Атанасов и бившия санданистки четник Алеко, които се ползват с подкрепата на члена на Централния комитет Александър Протогеров и комунистите, които по това време разработват плана си за болшевизация на Македонското движение.
Тодор смята присъствието си на конгреса за крайно наложително. На него възнамерява да представи документи, уличаващи тройката Атанасов-Алеко-Протогеров в зловредна дейност и облагодетелстване за сметка на Организацията. Една от причините за заговора е страхът им тези документи да излязат наяве.
По настояване на Иван Михайлов Тодор все пак взима двама души охрана, но оставя единия в Горна Джумая. На 30 автуст Тодор се среща с Протогеров в Мелник и двамата потеглят за село Горна Сушица. Пред Мелник ги чакат за да ги придружават, Щерю Влахов и Динчо Вретенаров, приближени на Алеко четници, по произход също като него власи, но българизирани. На другия ден тръгват за село Лопово. На една поляна при Сугарската война сядат да похапнат и починат. Протогеров е бил близо до Тодор, а встрани полегнал придружаващият го Панзо Зафиров. Изведнъж Щерю и Динчо стрелят срещу Тодор, а куриерът Динчо Балкански поваля надигналия се Панзо.
"Тодор Александров не е вече жив. Той умря, загина, без да знае навярно, че такава участ ще го постигне. Разбойническата ръка застреля човека, който не жалеше себе си, но който и за това именно трябваше да живее. Тодор Александров бе гений в живота и ще остане вечно гений на смъртта и на безсмъртнието. Онзи, който намалява величието мy, днес не заслужава да живее."В. "Загреб".
What most distinguished Todor from the rest was that his words were followed by deeds. His ideas were marked by practical intuition and common sense without being devoid of depth and originality. If you were to look for any kind of temper in him you would find the business-like temper of a strong person. He was a man of action, whose power was revealed equally when something had to be planned, started or carried out.
He was as if born to struggle; he was in his element when troubles had to be overcome. In times of great disappointmen, in times when there were plenty of old Macedonian fighters who knew the people, it was not an accident that Tdor came up. His willpower was exceptional and only he could face the blind course of events and the chaos of destruction. Many soon joined him, many others were to follow but he always rushed first.
With inherent decisiveness, not fearing responsibility for any significant deeds, he had the intuituion to catch the moment. The slow minds of the others had trouble catching up with his deeds.
The people know Todor Alexandrov and will pass his name in the legends more as a saint that a hero. His presence was even in the slightest things awe-inspiring. His slow and quiet talk, even his silence, were more powerful than the eloquence of any orator.
Todor Alexandrov inspired the struggle and created fighters. Because before he used the weapons he has power over the souls.
"Казаха, това бил Старио. Така го викаха и четниците, и селяните. И никой нищо не прави, без да пита Старио. Какво ще вечеряме? Питайте Старио! Какво да се направи с оная жена? Питайте Старио! Все Старио! Живо се заинтересувах да у зная кой е, джанъм, Старио. Установи се, че Старио не е никой друг, а сам Тодор Александров. Той бил главатар на всички комити.
Тодор говореше заповеднически, дори когато думите му бяха едва чути. И смъртни присъди издаваше с най-лекия и приятен глас. Никакви нерви. Абсолютно никаква нервност, но и никакви песни, свирене или веселба. Вечно наведен над колената, пише денонощно. Когато сме малко четници, двама или трима, и той вижда, че часовоят е изморен или му се дреме, веднага сам застава на пост като часовой. Не го интересуваше какво ще се готви днес. Каквато и да е манджа. Нито пък го интересуваше на какво ще спи. Много малко спеше. И когато си лягаше, казваше на часовоя: "Щом дойде някакво писмо или някой човек, веднага ще ме събудите!" Така и правехме. Дойде някакво писмо нощеска. Ние го събуждаме веднага. Покриваме го с нашите пелерини, той чете писмото при фенерче, батерийка. Когато сме били в най-опасно положение, той не е давал никакъв нервен вид. Когато отиваха при него на "доклад" разни войводи - при повикване от негова страна - и ги питаше някой къде отиват, отговаряха: "При терезията, при Старио." Значи ще ги мери.
Когато го убиха, селяните знаеха, че е убит от противниците на Македония; повече не. И го оплакаха като свой."
Todor Alexandrov was born on 4 March 1881 in the town of Shtip (Novo Selo quarter). He spent his childhood in Radovish where his father Alexander Poporushev was a teacher. After 1893 he studied at the Skopje four-class school which later became a pedagogical school. After his third year he and his classmated were sworn in the IMRO by Hristo Matov.
In te first half of 1903 he taught at Kochani and was the organizational leader in the region. After the death of Mishe Razvigorov he joined the Kochani cheta under Simeon Klincharski. After Razvigorov and together with Efrem Chuchkov he was the district voivoda of the Skopje Revolutionary District.
For the first time he revived the Organization in 1910. Two years before many IMRO activists, deceived by the promises of the Young Turks, became legal and surrendered their arms.
In the beginning of 1911 by a written agreement between the leaders and according to the rules of the IMRO was elected a new Central Committee consisting of Todor Alexandrov, Hristo Chernopeev and Petar Chaulev. Alexander Protogerov was chosen to be an auxiliary member and this way an attempt was made at a formal reconciliation with the former Supremacists (Protogerov was an ex-supremacist).
During the Balkan Wars Todor Alexandrov was a voivoda in the Salonica and Kukush regions. He was largely responsible for the victories of the Allies in the area. The town of Kukush was taken by the chetas and IMRO militia before the Bulgarian army entered. After 1913 Alexandrov organized the resistance against the new - Serbian and Greek - oppression.
One of the most shameful pages in Bulgarian history was the arrest by Alexander Stamboliyski's agrarian government of Todor Alexandrov. It was done to appease Serbia on 4 November 1919. Only ten days later he escaped and in the spring of 1920 left for Macedonia where he rebuilt the Organization again.