In English
РИЦАР НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ
Убийството на Тодор Александров - Задкулисната роля на Коминтерна - Кривите сметки на БКП - Марионетките.
к.и.н. Дечо ДОБРИНОВ

На 31 август 1924 година в дебрите на Пирин, повален от предателски куршук, загива “последния цар на планините” - Тодор Александров - най-значителният водая на ВМРО от периода след Илинденското въстание. С какво този човек, служил повече от четвърт век на поробеното си отечество, привлече стрелите на омразата? Едва ли някога ще успеем да разкъсаме докрай булото на мистерията, но на базата на известните и новооткрити факти могат да се направят някои по-определени изводи.

Заговорът за отстраняването на Тодор Александров от ръководството на ВМРО се оформя окончателно през лятото на 1924 г. Първият ръководител на ВМРО става обект на враждебност едновременно от няколко страни: на правителството на Александър Цанков и специално на военните; на Комунистическата партия, насочвана от Коминтерна към ново въоръжено въстание в България, и накрая от страна на група дейци във ВМРО начело със завеждащия Петрички окръг Алеко Василев (Пашата). Движени от различни мотиви и дори противопоставящи се една на друга, тези три сили имат в интересите си една пресечна точка - Тодор Александров.

На правителството на Демократическия сговор Александров пречи с независимото си поведение, със стремежа си за запази независимостта на ВМРО, като не желае да я превърне в заложник на външната политика на Александър Цанков. А именно ВМРО е цената, която Цанков е готов за заплати за външнополитическото стабилизиране на своя режим. Неговият конфликт с Тодор Александров е стар и датира още от есента на 1923 г. Но през 1924 г. опитите на правителството да прехвърли върху ВМРО вината за определени политически убийства, както и арестите от пролетта на същата година окончателно изострят отношенията между генералите Вълков и Русев, от една страна, и Тодор Александров - от друга. Ръководителят на ВМРО дори пряко заплащва правителството с ответни мерки, подобни на онези от времето на Александър Стамболийски.

Но противник на предизвикателния тон на Тодор Александров спрямо правителството е Александър Протогеров - втората голяма фигура на ВМРО. Като офицер, член на Военния съюз и масон (масони са и повечето от членовете на кабинета), Протогеров има друго мнение за развитието на отношенията между ВМРО и управляващите в България. На тази почва между двамата ръководители и дългогодишни най-близки съратници настъпва разрив, който става окончателен в края на юли 1924 г.

По същото време Комунистическата партия, активно подпомагана от Москва, усилено подготвя ново въоръжено въстание. В хода на политическата му подготовка БКП и Коминтернът обръщат сериозна внимание на македонското революционно движение. Особено настойчиво е ухажвана ВМРО. Целта е да се овладее организацията и да се използува като ударна сила и инструмент в предстоящата авантюра. В пълна услуга на тези планове като “пета колона” работят различни отломъци от бившите санданисти, разбити и морално компроментираните “федералисти” и др. Освен на Москва те вярно служат и на сръбските и гръцките поробители на Македония.

Воден от някои свои съображения за получаване на морална и материална помощ, Тодор Александров се оставя да бъде въвлечен през пролетта на 1924 г. в преговори с Коминтерна и БКП.

Стъпка по стъпка, с помощта на корупцията и шантажа, в лагера на БКП и Коминтерна преминават Димитър Влахов - пълномощник на ЦК на ВМРО на преговорите, и Петър Чаулев - член на ЦК. Смисълът на преговорите става ясен още при предварителните разговори и Тодор Александров настоява ЦК на ВМРО незабавно да напусне Виена. Сам той заминава за Лондон на 1 май 1924 г. В негово отсъствие и под диктовката на коминтерновския представител на преговорите е съчинен фамозния Майски манифест. Подписан от Петър Чаулев и Александър Протогеров, като двамата подписват и от името на Тодор Александров, без последният да има някаква представа за съдържанието на въпросния документ.

Но с манифеста, който официално е документ на ЦК на ВМРО, БКП и Коминтернът получават едно мощно оръжие за елиминиране ръководството на организацията чрез неговото дискредитиране като “болшевики”. Именно поради това манифестът е издържан в един краен дух съгласно всички канони на коминтерновската фразеология, като съдържа освен това и напълно нихилистични постановки за националността на македонските българи. Чрез обнародването на Майския манифест в очите на българското правителство, на европейското обществено мнение Тодор Александров ще бъде окончателно компрометиран и оставен без подкрепа. Авторите на този сценарий са твърдо убедени, че ВМРО черпи силата си именно от българската и европейската “реакция”. Лишен от нейната подкрепа, той лесно ще бъде изместен от т.нар. “леви сили” на македонското движение.

В интерес на историческата истина следва да се посочи, че тази тактика не се споделя от някои членове на ръководството на БКП в страната (К. Янков), но именно поради това те са изолирани от цялата операция.

С публикуването на Майския манифест планът отчасти е реализиран. В Европа и в балканските столици се отправят упреци за “болшевизирането” на ВМРО от Тодор Александров. Конфликтът с правителството в София се изостря до крайност, прекратени са преговорите в Лондон, които целят облекчаването до известна степен на режима в окупираната от сърбите Македония.

Изолацията, в която попада Александров, е добре дошла за противниците му вътре във ВМРО. Идеологическият момент при формирането на тази “лява” опозиция играе второстепенна роля или по-скоро служи за маскиране на предателството. Това впрочем признават и идейните кръстници на тази нова “левица”.

Скоро към опозицията, групирана около Алеко Василев и Георги Атанасов, се присъединява и Александър Протогеров. Каква е била точно ролята на Протогеров в заговора и дали той в свързвал отстраняването на Александров с неговото физическо ликвидиране, е трудно да се каже. Но участието му, при това много активно, в машинациите против Тодор Александров е безсъмнено и документално доказано.

Освен от лични амбиции за големство в движението Алеко Василев е движен и от друга основна причина - да групира около себе си недоволните от Тодор Александров. От години той злоупотребява с авторитета на ВМРО, отдава се на грабежи и неоправдани насилия. Оградил се със себеподобни “съидейници”, чувствувайки се всесилен в Петричко, за Алеко има само една пречка към пълната власт - Тодор Александров.

Но самият Александров е отдавна в течение на “революционната дейност” на Алеко. В навечерието на Серския окръжен конгрес Александров събира достатъчно доказателства, за да предяви обвиненията си и да се разправи с Алеко съгласно правилника и традициите на ВМРО. Но своите  намерения той непредпазливо споделя с Протогеров и така те стават известни на самия подследствен.

Публикуването на Майския манифест и моралният удар върху Тодор Александров са добре дошли за заговорниците. Конфликтът с правителството ги окуражава допълнително и те решават с един удар да решат всичките си проблеми. В края на август 1924 г. текат последните дни от живота на Тодор Александров.

За непосредствени оръдия на престъплението са определени двама от приближените на Алеко - Щерю Влахов и Динчо Вретенаров. На 31 август те повеждат Александров и Протогеров към мястото на Серския конгрес. По пътя към своята Голгота Александров е весел, припомнят си различни случки, пускат се шеги. Около обяд групата спира за почивка. Двамата палачи хладнокръвно споделят храната, поднесена от тяхната жертва. Малко след обяд Влахов и Вретенаров се дръпват встрани и едновременно изпразват пушките си в гърба на Тодор Александров. Едновременно е убит и неговият четник - Пандо Зафиров. Александър Протогеров припада, а в това време убийците се отдалечават необезпокоявани.

Не минават и две седмици и възмездието застига тях и техните вдъховители. Четири години по-късно участта им споделя и Александър Протогеров.

Опят и оплакан от всички българи в Македония, Тракия и Добруджа, великият водач на македонската революция е погребан на 3 септември 1924 г. в близост до параклиса “Св. Илия” над с. Сугарево, Мелнишко.

[Начало] [Назад] [Напред]