Глава I-ва
Г Л А B А   П Ъ Р B А
РОДНО МЯСТО И СЕМЕЙНА СРЕДА

Родното място на Тодор Александров - махалата Ново село на гр.Щип, се разполага в една дълбока котловина на левия бряг на р.Брегалница в източната част на Вардарска Македония. Славянското име на цялата област - Пиянец, произлиза от античната Пеония, а името на града - от римския град Сципион и по-късните Астибо (Стобеа). За днешното минало на областта и активното й присъствие във всички исторически епохи свидетелствуват изобилните аитични и средновековни (византийски и български) архитектурни паметници: църкви, крепости и др., пръснати по околните хълмове и по цялото Овчеполие. Прочутото в цяла Македония, със своето плодородие и животновъдство Овче поле се простира на северозапад от Щип и има за център градеца Св.Николе.

Кръстопътното положение на Щип, плодородната земя и предприемчивият дух на неговото население обуславят развитието на занаятите и търговията, издигат го до равнището на важен земеделски и промишлен център в Източна Македонияъ. Ето едно кратко описание на града от друг виден щипянин - проф.Александър Балабанов: „Щип бе град с около 35 000 души, от които една трета турци, които жевееха отвъд сухата река Отиня, по склоновете на ридовете, а две трети българи в средата на града, гдето бяха чаршиите и ханищата, магазините и локантата. А другата част българи живееха в отвъдното Ново село накуп, гдето нямаше никак турци и представляваше нещо като свободна българска република с хубавата черква „Св.Богородица", съвсем до реката Брегалница, с многобройните винарски, платнарски и сукнарски работилници."2
До 1878 г. Щип се развива по логиката и модела на всички подобни български градове - Сопот, Карлово, Калофер и др., където икономическото проспериране на населението предизвиква жажда за просвета, а тя - волята за свобода и национално достойнство.

„Щип бе град с висока култура, здрава просвета пръскаше той из целия български свят - от Солун до Тулча. Той даваше отлични учители за всички села и градове от Дунава до Бяло море... Големият български и пръв учен - географ, покойният някогашен министър на просвещението Васил Кънчов от Враца, който бе убит в кабинета си, нарича гр.Щип в своята география „рудница за учители на целия български народ".3
В борбата за новобългарска просвета и духовно осъзнаване на българския народ Щип дава ценен принос чрез своите книжовници и учители: Иосиф Ковачев, Михловачев, Дим. Белоана, Арсений и Мих. Костенцеви. През 1860 г. щипските първенци привличат живеещия във Велес учител хърватина Георги Милетич и го задомяват в Щип. Тук се ражда и големият български учен Любомир Милетич.4

За ръста на културното и образователно дело в Щип голяма е ролята на модерните методи на обучение, въведени от Йосиф Ковачев и неговите последователи, развитата благотворителност сред населението, високото чувство за национално достойнство и отечествен дълг, характерни за този стьлб на българската национална сграда в Македония.5
Още преди 1878 г. щипяни активно участвуват и в националноосвободителните борби на българския народ. Четници, родом от Щип, има в четите на Хаджи Димитър и Филип Тотю, а в тази на Христо Ботев от 18 македонци трима са щипяни.6 Според някои данни Щип е бил посетен през 1870 г. и от Васил Левски, който чрез братя Костенцеви разпространява прокламациите на БРЦК.7

В редовете на самоотвержените радетели за новобългарска просвета и пробуждане на националния дух заслужено място заема и бащата на Т. Александров - Александър Попорушов. При него се прекъсва семеината традиция, тъй като той е първият от рода, който не наследява свещеническия сан от баща си - поп Оруш. Но младият Александър избира друг път да засява и жъне плодовете на народната нива - този на просветителя. Богато надарен (той е и певец, поет и композитор), Ал. Попорушов предсрочно завършва училище и веднага е назначен за помощник на учителя Иосиф Ковачев - привърженик на модерната класна система на образование. В следващите години Ал. Попорушов се посвещава изцяло на учителската професия. Преподава в Ново село, в Щип и Радовиш.
От брака си с Мария Хаджиянева - също от Щип, от родолюбивия род Хаджиянови, Ал. Попорушов има седем деца. Тодор е второто по ред и единственият син в семейството. Най-голямата сестра е Екатерина, следват София Василка, Елена, Кира и Константина.

Сестрите на Т. Александров завършват Солунската гимназия и също се посвещават на учителската професия. Кира е дълги години учителка в бъл-гарската колония в Цариград, до 1945 г., когато е уволнена без право на пенсия като „сестра на Т. Александров". Константина учителствува в Струмица, Г. Джумая и София. Активно участвува в дейността на македонските просветни дружества, една от учредителките на Македонския женски съюз. След 1944г. с мотива, че е „сестра на Т. Александров" е уволнена, по-късно арестувана и прекарва две години в Белене.8
Тодор Александров Попорушов е роден на 4 март 1881 г. в щипската махала Ново село, където баща му е главен учител в непълната гимназия. Като учител Ал. Попорушов е под върховенството на Екзархията и за това, когато нейните чиновници намират за нужно да го изпратят в Радовиш, той се подчинява и заминава с цялото си семейство. Но с изпращането на Ал. Попорушов в Радовиш Екзархията цели не само укрепването на учебното дело. Доказвн родолюбец и духовен водач, младият учител има задачата да поведе борба срещу проникването на протестантството в Радовиш - задача, с която той се справя успешно.9

През 1888 г. Тодор Александров постъпва в радовишкото училище. Тук учи до 1893 г., когато баща му отново е преместен в Щип. В родния си град Тодор продължава образованието си и с успех завършва II и III прогимназиален клас.
По времето, когато Тодор Александров завършва прогимназията, в Солун става събитие, което ще предопредели не само неговата, но и съдбата на целия народ. От група български патриоти е основана Вътрешната македоно-одринска революционна организация.10
Идеята за започване на организирана революционна борба е подета с ентусиазъм от българската интелигенция в Македония и Одринско, чиито. представители са и първите и апостоли.

През лятото на 1894 г. един от инициаторите за създаването на ВМОРО - Дамян Груев, предприема обиколка из Македония с цел да проучи почвата и възможностите за разрастване кръга от сьмишленици.
Едва ли е случайно, че за първа спирка на своята обиколка Д. Груев избира Щип. Високият национален дух на неговите жители, доказаният им патриотизъм са фактори, които карат основателя на ВМОРО да започне апостолската си дейност именно оттук. Тези надежди на Груев не остават напразни. Щипяни оправдават очакванията и след себе си Даме оставя първата организация на ВМОРО в Македония.11

По това време бащата на Т. Александров е отново в Щип. Вероятно той става член на ВМОРО при второто посещение на Д. Груев в Щип през същата 1894 г. Този път Груев идва като учител и тук заварва един друг свой колега - Гоце Делчев. Под ръководството на двамата апостоли Щип вече се превръща в истинска революционна лаборатория. Тук се разработват и изпитват похватите за посвещаване на новите членове, изобретяват се конспиративни начини за кореспонденция, изобщо натрупан е ценен опит които по-късно ще се приложи навсякъде в Македония. „В Щип се трасира един метод за организаторска работа, които се усвоява после съзнателно и в други места по внушение и под непосредственото ръководство на двамата първоапостоли - пише по този повод Хр. Силянов.12

Че изборът на място за запалването на първата искра на освободителната борба в Македония не е случаен, щипяни доказват с делата си в следващите години. Щип и околията му се превръщат в истинска ковачница на кадри за революционната организация, отгук излизат и израстват десетки видни ръководители и редови борци на ВМОРО. Между първите в този дълъг списък са: Тодор Лазаров, Мише Развигоров, Ефрем Чучков, Тодор Александров. От Ново село е и последният ръководител на ВМРО - Иван Михайлов.
Едни от първите посветени в делото щипяни са: Т. Лазаров М. Развигоров, Мите Миразчиев, К. Дончев, Ефр. Чучков. Революционна клетва полага и Ал. Попорушов13 От Щип мрежата обхваща Кратовско, Кочанско, Паланечко. В Радовиш местният комитет е основан от Ал. Попорушов.14

По това време Т. Александров вече е завършил III пpогимназиален клас в Щип и изявява желание да продължи образованието си в най-реномираното учебно заведение в Македония - Солунската българска гимназия "Св. св Кирили Методии . Но липсата на достатъчно материални средства осуетява това желание и през следващата учебна година Т. Александров постъпва в Скопското педагогическо училище. Тук той ще срещне за първи път човека който ще изиграе решителна роля за оформянето му като личност и революционер от най-висок ранг. Същата година 1895 като главен учител тук е назначен бъдещият идеолог и виден ръководител на ВМОРО - Христо Матов.

Данните за ученическите години на Т. Александров са краино оскъдни. Почти единственият автентичен документ с които разполагаме, е неговата диплома от зрелостния изпит в педагогическото училище в Скопие. С успешното завършване на училището (в дипломата му има само две оценки „мн. добър", всички останали са „отличен"). 17-годишният Т. Александров е провъзгласен за способен да преподава в българските първоначални училища.15
Междувременно умира Ал. Попорушов и грижата за издръжката на семейството и осигуряване образованието на по-малките сестри се поема изцяло от майката Мария и двете по-големи деца - Екатерина и Тодор.

През 1895-1896 г. организацията разпростира мрежата си в цяла Източна Македония. Много добре са организирани пограничните с България околии. Ентусиазмът и възторгът са големи, властите не подозират все още нейното съществуване, а самата ВМОРО не е преживяла суровите изпитания на нелегалната борба. Те, разбира се, не закъсняват. През 1897 г. избухва т.нар. Винишка афера, ликвидирала почти напълно организационната мрежа в Щипска околия. Варварското третиране на арестуваните и на населението от страна на турските власти предизвиква намесата на европейските консули В резултат на тяхната интервенция са освободени някои от арестуваните организационни работници. Между освободените по този щастлив начин е и главният учител и директор на Скопското педагогическо училище - Хр. Матов.16

[Начало] [Назад] [Напред]
1. П. Завоев. Град Щип. С.. 1943, с. 5-6. 20-22.
2. Ал. Балабанов. И аз на този свят. Спомени отразни времена. С. 1985, 241-242.
3. Пак там
4. П. Завоев. Цит.съч., 70.
5. Хр. Силянов. Освободителните борби на Македония. Т.1 С, 1983, 246.
6. П. Завоев. Цит. съч, 706.
7. Пак там
8. По сведения на г-жа Мария Т. Коева - дъщеря на Тодор Александров.
9. П. Завоев. Цит.съч., 80.
10. По-натагьк в изложението се употребява най-популярното наименование на организацията - ВМОРО. За нейното създаване виж подробно К. Пандев, Националноосвободителното движение в Македония и Одринско, С., 1979: Хр. Силяноа, Освободителните борби на Македония, т. 1.
11. Хр. Силянов. Цит.съч.. с. 41
12. Пак там
13. П. Завоев. Цит.съч., с. 110
14. Пак там
15. Кр.. Гергинов, Ц. Билярски. Непубликувани документи за дейността на Тодор Александров и ВМОРО (1910-1919), Военно-исторически сборник (BСИ), 1987, кн. 2, с. 192 - 193
16. Хр. Силянов. Цит.сьч., с. 78